Историята на названията на европейските държави е истинско пътешествие през векове, езици и легенди. Всяко име носи следи от древни племена, завоевания, природни особености и дори митични персонажи. Много топоними са се променяли под влиянието на съседни народи, търговски пътища и големи империи. Названията в различните езици често се различават от оригиналните, тъй като са се формирали чрез посредничеството на други езици или са се приспособявали към местната фонетика. В тази статия разглеждаме произхода на имената на европейските държави — от митологични разкази до реални исторически събития и езикови закономерности.
Беларус. Името "Бяла Рус" е известно още от XIII век. Според една версия думата "бяла" се отнася до земи, които не са били под властта на монголо-татарите. Според друга — обозначава северни територии, където бялото символизира светлина и чистота. С течение на времето названието се утвърждава за народа и държавата.
Русия. Името произлиза от древното название "Рус". Произходът му остава предмет на научни спорове: някои го свързват със скандинавската дума roðs ("гребци") и варягите, други — със славянски или ирански корени. Във византийските източници се среща формата Ρωσία, от която произлиза и международното название Russia.
Украйна. Думата "украйна" в староруски текстове означава "гранична земя" или "покрайнина". Постепенно тя се превръща в собствено име на територия и народ, а от XVI-XVII век вече се използва като официално название. Според друга версия идва от думата "крайна" ("страна") със значение "своя земя".
Полша. Името на страната идва от племето поляни (Polanie), живяло в равнинните земи около река Варта. То е свързано с думата "поле", което отразява географските особености на региона. Оттук произлизат и названията Polska, Poland и Pologne.
Германия. Славянското название произлиза от думата "неми" — хора, говорещи на неразбираем език. Самите германци наричат страната си Deutschland — "земя на народа". В други езици се използват различни форми: Germany (от латинското Germania) и Allemagne (от племето алемани).
Франция. Името произлиза от германското племе франки, които завладяват Галия през V век. Думата frank означавала "свободен", а името на племето постепенно се превръща в название на държавата.
Испания. Римляните наричали Пиренейския полуостров Hispania. Според една теория името идва от финикийски израз със значение "бряг на зайците", а според друга — от местни иберийски или баски езици. С времето Hispania се превръща в España. Според друга версия от баска дума със значение "планински отрог", което съответства на географията на Пиренеите.
Италия. Първоначално името се отнасяло само за южната част на Апенинския полуостров и вероятно произлиза от думата Viteliu — "земя на телетата". След римското обединение названието се разпространява върху цялата територия.
Босна и Херцеговина. Босна е наречена на река Босна, известна още от античността. Херцеговина получава името си от титлата на местните владетели — херцози (от немското Herzog). Така названието на страната отразява двете ѝ исторически области.
Ватикан. Името идва от Ватиканския хълм, известен още в древността. Латинската дума vaticinari означава "пророкувам". Мястото се е смятало за свещено и по-късно се превръща в център на католическия свят. През XX век Ватиканът става самостоятелна държава.
Лихтенщайн. През XVIII век княжеският род Лихтенщайн придобива земи в Свещената Римска империя. През 1719 г. владенията получават статут на независимо княжество и са наречени на фамилията на управляващата династия.
Люксембург. Град Люксембург възниква около крепостта Lucilinburh, което означава "малка крепост" или "малък град". По-късно името се разпространява върху цялата държава.
Северна Македония. Според легендите името е свързано с вожд на име Македон. По-вероятната научна версия го извежда от древната дума makednos — "висок" или "планински", което съответства на природата на региона.
Молдова. Името произлиза от река Молдова. Съществува легенда за кучето на воевода, загинало по време на лов, но учените смятат, че името идва от древногерманската дума Mulde — "долина".
Монако. Названието идва от гръцкото Monoikos — "единствен дом". Според митологията тук е почитан Херакъл с прозвището Моноик. По-късно името се утвърждава за княжеството.
Румъния. Името отразява римското наследство на региона. Латинската дума romani означава "римляни". След завладяването на Дакия местното население възприема езика и културата на Рим, което се запазва и в името на страната.
Сан Марино. Според легендата държавата е основана през 301 г. от християнин на име Марин. Около неговата общност се оформя република, която се смята за една от най-старите непрекъснато съществуващи държави в света.
Австрия. Името произлиза от старовисоконемското Ostarrîchi — "източна държава" или "източна марка". Първоначално това било гранично владение на Свещената Римска империя. Латинската форма Austria по-късно се утвърждава в международна употреба.
Швейцария. Името идва от кантона Швиц (Schwyz), един от основателите на Швейцарската конфедерация. С течение на времето названието на кантона започва да се използва за цялата страна. Официалното латинско име Confoederatio Helvetica напомня за келтското племе хелвети.
Нидерландия. Името означава "ниски земи", което точно описва географията на страната — голяма част от територията ѝ се намира под морското равнище. Често използваното име "Холандия" всъщност обозначава само две исторически провинции.
Белгия. Названието произлиза от келтското племе белги (Belgae), описано още от Юлий Цезар. През XIX век, след обявяването на независимостта, историческото име е възприето за новата държава.
Дания. Името идва от племето дани, споменато в ранносредновековни източници. Смята се, че коренът на думата е свързан със значение "равнина" или "низина", което отговаря на релефа на страната.
Норвегия. Според разпространена версия името произлиза от старонорвежкото Norðrvegr — "северен път", което се отнася до морския маршрут покрай скандинавското крайбрежие. Името подчертава значението на мореплаването за страната.
Швеция. Названието идва от племето свеѝ (Svear), обитавало централната част на Скандинавия. С времето името на племето се превръща в название на държавата — Sverige, което означава "държава на свеите".
Финландия. Името произлиза от старогерманското finn, с което са били обозначавани северните ловци и събирачи. Самите финландци наричат страната си Suomi, дума с неясен произход, вероятно свързана с вода или земя.
Естония. Името има древен произход и се свързва с балтийските племена, споменати от римски автори като Aestii. Съвременното название се утвърждава през XIX-XX век.
Латвия. Названието идва от древното балтийско племе латгали. С течение на времето етнонимът се разширява и започва да обозначава цялата територия на страната.
Литва. Името е известно още от XI век. Произходът му не е напълно изяснен, но вероятно е свързан с местни хидроними или названия на племена в региона. Топонимът произлиза от името на река Летава, край която се е намирало силно княжество.
Ирландия. Названието произлиза от името на богинята Ейре (Ériu) от келтската митология. В ирландския език страната се нарича Éire, а английската форма Ireland означава "земя на Ейре".
Исландия. Името буквално означава "ледена земя". Според сагите викингите са използвали това име, за да обезкуражат други заселници, въпреки че климатът не е толкова суров, колкото подсказва названието.
Португалия. Името произлиза от древноримското селище Portus Cale - град Порто днес, разположено в устието на река Дуро. Постепенно названието се разширява и започва да обозначава цялата страна.
Гърция. Самите гърци наричат страната си Елада (Hellas). Името "Гърция" идва от латинското Graecia, използвано от римляните за обозначаване на южните балкански земи и техните жители.
Андора. Името произлиза от баската дума andurrial — "пустош". И днес страната в голяма степен е планинска и труднодостъпна.
Ирландия. Названието произлиза от древноирландско понятие със значение "западна земя", което отразява географското ѝ положение в най-западната част на Европа.
Кипър. Името се свързва с кипарисите, както и с богинята Афродита,
Малта. Финикийската дума malat означава "пристанище". Островът е бил един от най-важните центрове на морската търговия в Средиземноморието.
Черна гора. Името е свързано с тъмните иглолистни гори по склоновете на планините — оттук и "черна гора".
Албания. Названието идва от племето албани. Самоназванието шкиптар е свързано с думата "говоря ясно, разбираемо".
България. Волго-камските българи се преселват на Балканите през VII век и дават името на бъдещата държава. Има и други варианти.
Великобритания. Името идва от келтския народ бритите. "Англия" произлиза от племето англи, заселили се тук през V-VI век.
Унгария. Българското и руското название "унгри/венгри" е свързано с етнонима "угри". Самоназванието на народа е маджари, а страната за тях е "земя на маджарите".
Сърбия. Страната е наречена на сърбите — древен славянски народ.
Словакия. Името произлиза от етнонима словаци — западен клон на славяните.
Словения. Названието идва от древното име "словене", използвано за славянските племена.
Хърватия. Произлиза от етнонима хървати. Вероятно е свързано с древен индоевропейски корен със значение "пазя, защитавам".
Чехия. Името идва от племето чехи, изиграло ключова роля във формирането на държавата.
Името Европа произлиза от древ гръцката митология, където Европа е финикийска принцеса, отвлечена от Зевс под формата на бял бик и отведена на остров Крит; името етимологично означава "широк" или "широкообхватен", като финикийците първоначално са го използвали за земите на север от Средиземноморието, а по-късно името се разпространява за целия континент.
-------------------
ОЧАКВАМЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ! Ако станете свидетел на инцидент, катастрофа, неправилно паркиране, побой, самозабравил се политик или нещо нередно, което Ви заобикаля - сигнализирайте ни! ВАЖНО! Ако сметнете, че някой е в опасност, първо помогнете или се обадете на тел. 112.
Източник: www.prikolandia.org
