Изсъхнаха венците и цветята, поставени пред паметната плоча в градинка на кръстовището на ул. "Дръстър" и бил. "Македония" (каква странна символика само!) на 7 септември т.г. в скромното тържество за 85-ата година от Крайовския договор, възвърнал Южна Добруджа, включително и настоящата област Силистра, към майката родина България. Още не са прибрани, явно с надеждата, че и на 1 октомври - ден, в който българските войски влизат в Силистра, ще бъдат заменени със свежи, макар че по традиция в този ден поклонът да е на бюст паметника на цар Борис III - "Обединител на отечеството", както пише в текст, одобрен като съдържание от предишен състав на Общински съвет - Силистра. В навечерието на годишнината - за събитията от "онова време" - статия от д-р Наталия Минчева - уредник в Регионален исторически музей Силистра, публикуван от АРТ Силистра във Фейсбук.
Пред Новината, че Добруджа е отново българска, е оповестена на 7 септември в 4 часа следобед по Българското радио и се посреща възторжено в столицата. София сияе от радост. Тържествено бият църковните камбани. По балконите и прозорците столичани окачват българското знаме. Всички се поздравяват с едни и същи думи: "Честито! Добруджа е наша!". Потоци от хора се стичат от всички краища на града към градинката пред Военния клуб. Възрастни мъже и жени плачат . На другия ден, 8 септември, всенародно шествие изпълва централните улици и булеварди в София. Множеството от хора преминава покрай Двореца, от чийто балкон цар Борис III със семейството си го приветства. Добруджанските емигранти, живеещи в столицата, облечени в своите китни носии и пеейки добруджанския марш, няколко пъти преминават покрай двореца, за да изразят благодарността си към Царя за освобождаването на техния роден край.
Южнодобруджанските българи обаче не могат да изразят свободно и публично възторга си, че отново ще бъдат в пределите на Майка България. Тази възможност те ще имат две-три седмици по-късно, тъй като според договора възвръщането на областта трябва да стане между 21 септември и 1 октомври с.г. Опиянението от възвръщането бързо преминава в грижа за възстановяването на българската държавност в Южна Добруджа. Цялата държавна власт на България (законодателна, съдебна и изпълнителна) е ангажирана в приобщаването на областта към държавния механизъм след близо четвърт век на румънска окупация.
Целта на бързо взетите мерки е една: животът в областта да се уеднакви, като този в Стара България и тогава да се пристъпи към ново административно деление. Със специално решение на Министерския съвет в Южна Добруджа са командировани добре подготвени административни служители от "Стара" България. На 30 септември в Силистра започва да функционира новата българска административна власт. За кмет е назначен инженер Петър Иванчев, дотогава кмет на Ловеч, за помощник-кмет Васил Манов от Банско, а за секретар-бирник Петър Благоев от Дупница.
Същия ден, до обяд, румънските военни и административни власти напускат града. Последният румънски кмет Александър Антофилу и новоназначеният български кмет Петър Иванчев подписват протокола за предаване и приемане на обществените сгради в града.
През същия ден се извършва символично предаване на печата и архивата на общината на новоназначения български кмет от Никола Златарев, който ги е пазил през целия период на румънското владичество. На сградите в центъра на града са развети националните знамена, а музикалното дружество "Седянка" организира, пеейки, шествие по централните улици. Пред многохилядното множество от граждани кметът произнася първата си (и пламенна) реч. Слово произнася и околийският управител Григор Касабов. На следващия ден, 1 октомври, около 15 часа в Силистра стъпват части на българската войска, предвождани от генерал-лейтенант Георги Попов, началник на Трета българска армия (непосредствено след това е назначен за генерал-управител на Южна Добруджа). Посрещнати са под разкошна арка по топъл и сърдечен начин от хиляди силистренци, начело с кмета Иванчев и общественици. Хористите от "Седянка" за първи път изпяват марша "О, Добруджански край". Група девойки в добруджански носии символично разкъсват оковите на робството. За върховото щастие и радост на силистренци в. "Мир" пише: "Първенците на града посрещнаха войските пред разкошна арка. А народът, дошъл от близки и далечни села със знамена, с китки и с подаръци, прегръща войскарите, задъхва се от радост и плаче от невиждан досега възторг".
Заедно с българските войскови части са и група писатели, между които са Елисавета Багряна и Дора Габе. На този ден силистренецът Димо Димитранов разпространява безплатно възпоменателна значка, чиято изработка е поръчана по-рано. Тържествата продължават и на 2 октомври. С отдаване на военни почести на пристанището е посрещнат Доростоло-Червенският митрополит Михаил от Русе. Заедно с многобройното шествие той се отправя към църквата "Св.св. равноапостоли Петър и Павел". След повече от две десетилетия във възрожденския храм е отслужена за първи път литургия на български език. На третия ден от тържествата за първи път е отбелязан и Денят на възшествието на цар Борис III на българския престол. Тридневните тържества в чест на освобождението на Силистра от румънско владичество завършват с парад на части от гарнизона на града.
След възвръщането на Южна Добруджа и установяването на българския управленчески апарат започва нов етап в провеждането на цялостен пакет от мероприятия, насочени към организирането на различните направления и сектори на обществено-икономическия живот в областта. Това е главната и основна задача на Генералното управление на Добруджа и на подчинените му комисарства. Временно е формирана Добричка област, администрирана от генерал-управител (генерал-лейтенант Георги Попов). Към управлението са разкрити съответни служби - комисарства. Създават се и седем околии: Балчишка, Генералтошевска, Добричка, Куртбунарска (Тервелска), Силистренска, Тутраканска и Аккадънларска (Дуловска).
Поради това, че нуждата от отделно управление с генерал-управител на Добруджа е преминала и в тази част на страната е настъпил нормален живот, от 21 октомври 1940 г. Добруджа се присъединява временно в административно отношение към Шуменска област. Първият управител на Силистренска околия е Григор Касабов, заемал длъжността до 20 февруари 1941 г., след което той се връща в гр. Бяла на старата си длъжност - околийски управител. За околийски управител на Силистренска околия е назначен Владимир Стойчев, дотогава кмет на гр. Попово, но родом от Силистра.
Със законен акт от 29 юли 1941 г. се обособява Русенска административна област (втората в Североизточна България). В териториалния й обхват са включени Русе (град) и околиите: Русенска, Беленска, Дуловска, Исперихска, Кубратска, Разградска, Силистренска и Тутраканска. За областен директор е назначен д-р Димитър Раев. Член 3 на Крайовския договор предвижда задължителна размяна на българи и румънци, живеещи в териториите от двете страни на новата "стара" граница в Добруджа, и се извършва на две последователни вълни. За краткия си (регламентиран) престой в Силистра Петър Иванчев като опитен администратор успява да устрои местната власт спрямо изискванията и законите на Българската държава.
По време на следващия кмет Иван Дочев (редовно назначен) се разработва градоустройствения план на Силистра. За да могат всички слоеве на силистренското градско общество да бъдат представени в Общинския съвет, в т.ч. и северодобруджанските българи, се взима решение той да бъде попълнен с представители на професионалните организации. Поради военновременния режим в страната община Силистра не успява да завърши значителна част от програмата си. Планираното строителство, което е и с гарантирано финансиране от държавата, показва голямата цел, която е поставена - превръщането на Силистра в модерен град с ясно изразени икономически и културни насоки.
Постигнатите успехи на общината при управлението ѝ от кмета Иван Дочев правят впечатление в страната. С решение на Министерския съвет Силистра е обявена за "град образец в България".
Заглавието: "Не изсъхват венците от благодарности за повторната свобода на Южна Добруджа" е на Портал Силистра.
-------------------
ОЧАКВАМЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ! Ако станете свидетел на инцидент, катастрофа, неправилно паркиране, побой, самозабравил се политик или нещо нередно, което Ви заобикаля - сигнализирайте ни! ВАЖНО! Ако сметнете, че някой е в опасност, първо помогнете или се обадете на тел. 112.
