85 години от подписването на Крайовската спогодба. Материал на Исторически музей - Дулово, публикуван във Фейсбук.
Крайовската спогодба от 7 септември 1940 г. между Царство България и Кралство Румъния е едно от ключовите събития във външната политика на България през Втората световна война. Някои историци наричат Крайовската спогодба "най-големият дипломатически успех на България през XX век", защото е постигната без война и има траен резултат. Документът е подписан на френски език, а не на български или румънски - защото това е дипломатическият език по онова време.
Историческия контекст на това събитие започва още от 1913 г. (след Междусъюзническата война) - Южна Добруджа е отнета от България и предадена на Румъния. И макар за кратко в периода 1915-1918 г. (по време на Първата световна война) България да си възвръща тази територия, през 1919 г. (след Ньойския договор) - загубата е потвърдена. През периода 1919-1940 г. Южна Добруджа е предмет на постоянни български дипломатически усилия. Активни са и членовете на Вътрешната добруджанска революционна организация (ВДРО) (1923-1940) и отделилата се през 1925 г. Добруджанска революционна организация (ДРО) про-комунистическа структура, създадена във Виена от дейци на ВДРО и БКП; подкрепяна от Коминтерна.
Известен деец на ВДРО е Аспарух Айдемирски. Той е роден на 20 май 1892 г. в село Аккадънлар (дн. Дулово), в семейството на Янаки Айдемирски. През 1913 г., като студент в София, Айдемирски свиква първото събрание на добруджанските емигранти, на което се основава добруджанската организация за защита на българите в Южна Добруджа. По-късно, през 1925 г., той става председател на Вътрешната добруджанска революционна организация (ВДРО), която се противопоставя на румънската власт и се бори за връщането на Добруджа към България. Айдемирски е дългогодишен редактор на официалния орган на ВДРО - вестник "Добруджа". След връщането на Южна Добруджа към България през 1940 г., Айдемирски е назначен за съветник на генерал-управителя на ново присъединената област. През 1943 г. е обявен за почетен гражданин на Силистра. Умира на 25 октомври 1965 г. в Тутракан.
Съдържание на Крайовската спогодба: Южна Добруджа (около 7700 кв. км и около 300 000 души население) се връща на България. Подписан е договор за доброволна двустранна размяна на население: Около 110 000 румънци и аромъни напускат Южна Добруджа. Около 70 000 българи от Северна Добруджа се преселват в България. Българската държава е трябвало да изплати компенсация на румънските колонисти, напуснали Южна Добруджа. Тя обаче е частично покрита от стойността на имуществото, оставено от българите в Северна Добруджа.
Организирано преселване на население: За разлика от кървавите етнически конфликти в други части на Европа по същото време, тук преселването е договорено, сравнително организирано и без масови насилия. В Южна Добруджа се изселват около 110 000 румънци и аромъни, а от Северна Добруджа в България идват около 70 000 българи. Мнозина от тях са потомци на стари колонисти от Възраждането - будни, заможни, с изградени общности. Напускането е било драматично: оставят къщи, ниви, лозя и дори гробовете на близките си. Въпреки официалния "обмен", част от смесеното население - турци, татари, гагаузи - остава да живее в родните си места, което запазва пъстротата на Добруджа. Прехвърлянето на територията и населението става под международен надзор - германски и италиански представители следят за спазването на спогодбата. Административното въвеждане се извършва от специална Добруджанска комисия. Това е една от първите "легализирани размени на население" в модерна Европа.
Посрещане на Българската армия от местното добруджанско население /и в Аккадънлар/: Българската армия влиза не като окупатор, а като "освободител", според тогавашната българска терминология. Реалното навлизане на армията и администрацията се осъществява на 21 септември 1940 г. В тогавашното село Аккадънлар (дн. Дулово) български войски пристигат на 25 септември 1940 г. и се възстановяват българските учреждения.
Тържественото посрещане на Българската армия и администрация не е било само в големите градове като Добрич, Силистра и Балчик, а е обхванало цялата Южна Добруджа, включително и тогавашното село Аккадънлар (дн. Дулово).
Няма конкретни медийни или архивни описания, които да описват посрещането в Аккадънлар, вероятно е то да е протекло в сходен дух като другите населени места - хората са празнували с ентусиазъм, украсили са улиците и са участвали в официални церемонии. Вестниците от онова време ("Зора", "Мир", "Утро") съобщават за "всенароден ентусиазъм", като специално се отбелязва радостта в Силистра, Добрич и Аккадънлар. Така че, в Дулово (Аккадънлар) също е имало тържества, макар и не толкова шумни и мащабни, колкото в Добрич. За местните хора това е било огромно събитие, запомнено като ден на "освобождение".
Според историческите данни, в Аккадънлар (дн. Дулово), на 25 ноември 1940 г. — след навлизането на българската армия — е организирано тържествено посрещане, но не на войски (те вече са влезли), а на преселници от Северна Добруджа. Това събитие се провежда под ръководството на околийския управител Георги Иванов и кмета М. Попов. Местният клон на Червения кръст осигурява топла храна за преселниците.
Докато в централните градове е документирано тържествено приемане на армиите, в Дулово фокусът е върху социалното и хуманното измерение — приемането и грижа за преселниците. Това подсказва, че местната общност е отворена да посрещне своите сънародници, идващи от Северна Добруджа. Фокусът не е само патриотичен, а и човешки: грижа, подкрепа, интеграция.
В писмо отговор на Аккадънларският енорийски свещеник Андрей Радев до Доростоло - Червенския митрополит Михаил с дата от 29 декември 1940 г., се споменава че от средата на месец ноември до втората половина на декември 1940 г. в с. Аккадънлар се настанили "55 семейства или 258 души в 55 къщи" .
В медицински списък за здравното състояние на населението, описан от тогавашния Аккадънларски околийски лекар д-р Надежда Канкрова, се споменава за преселниците от 1940 г., които през 1942 г. били точно 235 души в Аккадънлар.
Историческото значение на тази спогодба: Това е единствената териториална корекция в полза на България през Втората световна война, която не е отменена след 1945 г. Докато всички останали териториални ревизии на България стават чрез война (1912-1918, 1941), тази е единствената постигната с мирни преговори и дипломатически натиск. Спогодбата е смятана за дипломатически успех на цар Борис III и българската дипломация, постигнат без военни действия.
-------------------
ОЧАКВАМЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ! Ако станете свидетел на инцидент, катастрофа, неправилно паркиране, побой, самозабравил се политик или нещо нередно, което Ви заобикаля - сигнализирайте ни! ВАЖНО! Ако сметнете, че някой е в опасност, първо помогнете или се обадете на тел. 112.
