Добруджанци пременени като знатни тракийци 25 века по-късно

В продължение на триста години - казват, до опожяряването ѝ през Втората готска война - примерно през 378 г. Сл.Хр., вила "Армира", кръстена на едноименната река край Ивайловград в Родопите, е сред най-аристократичните места за някогашните траки в сегашните български земи. И, о чудо, земетресение спасява вилата, за да може да имаме спомен за нея, макар и в непълен вид. По пореден проект тя премина през нова консервация и обновление като туристически обект. Вече и с възможност при желание туристите да се предрешат като древни тракийци от сой. Чуждите пътешественици, които описват срещите си с траките, споменават, че те са имали "шарени и пъстри дрехи", тъй като са боядисвани или тъкани в различни цветове (www.ipark.bg).

В сайта в статия от преди пет години се разказва за "ОБЛЕКЛОТО НА ДРЕВНИТЕ ТРАКИ". Жените-тракийки носели сравнително просто, но удобно облекло. То се състояло от дълъг до земята хитон без ръкав или с къси ръкави. Отстрани двете парчета плат, които образували дрехата, били зашити или прикрепени едно към друго с фибули. Хитонът се препасвал ниско на кръста долу или два пъти на кръста и под гърдите. Като при второто препасване част от дрехата се издърпвала и после пускала над пояса, за да образува пазва. Към хитона понякога се добавяла и фуста, която стигала до земята. Най-отгоре се слагало наметало, а на главата кърпа или по-дълго було. В студеното време жените намятали върху себе си кожух или вълнено шарено наметало, така наречената "зейра". Отделните части на женското облекло могли да бъдат, както в един цвят, така и в различни, като в тях се вплитали различни везани елементи.

Почитателките на Дионис - вакханките, носели дълги до земята пъстри хитони наричани басариди. Оттам и самите вакханки се наричали басариди, а техният покровител Дионис носел прозвището Басарей. Вакханките се препасвали с лисичи кожи, носели също така и сърнешки кожи - пъстри. Понякога сърнешката кожа се заменяла с ярешка. За произхода на значението на думата се водят спорове. Съществуват предположения, че то произлиза от смесване на думите и използване на остаряло название за думата лисица.

Дрехите, които мъжете, обличали върху тялото си, също била хитон. Той можел да бъде къс, като покривал тялото до част от бедрата, или дълъг, който стигал до под коленете. Хитонът бил зашит на раменете или прикрепен само на лявото рамо, като оставал открити дясното с част от гърдите. Този начин на носене бил чест при младежите и децата. Хитонът се препасвал в кръста. Той обикновено имал светъл цвят, но понякога се го и боядисвали. Така например тракийските войници, съюзници на Персей в битката при Пидна - 168 година Пр. Хр., носели черни хитони. Върху тях мъжете обличали ямурлуци- тъй наречената зейра, стигащи до стъпалата. Някои наметки били покрити с хоризонтални шарени ивици. Някои имали начупена форма, други били украсени с пъпки. Дрехата от долната част завършвала с широк бордюр.

Друг начин на обличане на тракийските мъже било комбиниране на къс хитон и гащи, като последните били най-често тесни. Върху късия хитон се обличало късо наметало - хламида. Зимно време мъжете обличали кожуси, които се правели или от вълна, или от животински кожи.

Мъжете и жените в тракийските земи носели обувки, които са стигали до или малко под глезените. Някои от тях са имали формата на сандали, а обувките на обикновените хора напомняли по своята форма на цървули и били превързвани с върви или кожени ремъци.

Ако мъжете носели хитони, те обували високи до коленете ботуши, чиято горна част е можела да се преметна надолу и да се остави или да се нареже във форма на триъгълници или други извивки. С такива ботуши са представени релефите на Дионис и Бендида в Британския и Копенхагенския музей. Ботушите се считат за тракийско изобретение

Траките носели на главите си шапки. Една част от тях се правели от лисица, като покривали врата до раменете, а отстрани - ушите. Други шапки са правели от плат и имали различна форма. Сред тях е така наречената "фригийска гугла", която е покривала и ушите. Обикновена гугла - качулка, спускаща се до раменете, плъстена шапка със заострен връх - пилос, която носели гетите и даките. Същия тип шапка са използвали и други народи, като спартаните и македонците от Елада. Заради този тип шапка у даките благородниците се наричали пилофори или пилеати.

В облеклото се използвали и редица украшения, част от които имали функционално предназначение. Такива били фибулите - вид антични безопасни игли, които служели за закрепване на дрехата на рамото. Носели са пръстени, а жените обици и гривни с най-различна форма и изработка, каквито могли да измислят майсторите ювелири на епохата.

Въпреки че в земите на траките, като следствие на оживена търговия, завоевателни походи и контакти с други народи, навлизат и различни части от облеклото на ахейци, а по-късно и на римляни, тракийският народ успява да съхрани своята самобитност и традиции.

В Исторически парк - Ветрино гостите и посетителите могат да се облекат в тракийски дрехи. Да влязат в облика на древните герои владетели, господари на Античността, и да почувстват тръпката да изживеят своето вълнуващо антично приключение.

-------------------

ОЧАКВАМЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ! Ако станете свидетел на инцидент, катастрофа, неправилно паркиране, побой, самозабравил се политик или нещо нередно, което Ви заобикаля - сигнализирайте ни! ВАЖНО! Ако сметнете, че някой е в опасност, първо помогнете или се обадете на тел. 112.