21.06.2025 г.: 19-и Фолклорен събор "Алеково пее песните на Димитрина Кунева". Участваха близо 300 самодейци от област Добрич - Крушари, Телериг, Каблешково, Славеево, Царев брод; община Тервел, община Силистра, община Дулово, област Шумен и община Алфатар.
Една проява на местното кметство и Народно читалище "Пробуда" с подкрепата на Община Алфатар с кмет д-р Янка Господинова и на редица спонсори, включително на видни ръководители и активисти на ПП ГЕРБ, така също на ЗК "Безмер" и "Дари - лес". Прекрасен юнски ден с пъстри носии, много песни и танци. Празник, който голямата добруджанска певица заслужава. Защото първа записва добруджанска песен преди близо 70 години в БНР - това по нейни спомени, публикувани в материал на Йордан Георгиев за нея във в. "Силистра ПЛЮС". На 22 май т.г. се навършиха 17 г. от кончината на една от най-големите народни певици на Добруджа.
Автобиографични бележки - по ВЕРСИНАЖ на основата на материал във Фейсбук на народния певец Добрин Добрев: Dobrin Dobrev-Phiniotis): "Родена съм в Силистренска Добруджа - в село Алеково (б.а. - на 27 март 1926 г., умира в София на 82 г. през 2008 г.), откъдето избягахме. Семейството ми е бягало на три части: дойдохме във Варна в Стара България. Баща ми мина (б.а.-границата между Румъния и България) малко по-рано и стана фабричен работник във Варна. После отидохме и ние, децата ни записаха на училище "Стефан Караджа" в Добруджанския квартал, целият населен с бежанци - от Добруджа и Македония - хора с почти еднаква съдба.
в профила си във Фейсбук (Dobrin Dobrev-Phiniotis) …Добруджанци са хубав народ, много работливи и дружелюбни, с чувство за взаимопомощ. От нищо правят празници. Не са хора, които враждуват помежду си. Винаги могат да помирят най-големите врагове. Да ги направят приятели хора. Това е в характера на добруджанеца. Той като стане на три години и тръгва на нивата. Трябва да се копае и да се жъне.
…Аз съм от голям музикален род по майчина линия: например дядо ми бе гайдарджия, вуйчо - кавалджия, мама и леля - пееха. Голямата фамилия се събираше на Заговезни. Едва ли е имало такъв празник, защото тогава се свиреше, пееше, играеше. Изобщо, хора с големи сърца. Без гайдата на дядо сватба и кръщене не ставаше, както и без вуйчовия кавал и гъдулката му. Ние бяхме хората, които даваха атмосфера и душа на тържествата, където отидем.
…Баща ми бе голям войник и патриот. Участвал е в Балканската, в Първата световна война. Аз имам четирима братя, които са били войници, и винаги от казармата носеха много песни. Там момчетата много пеят, сигурно. Много песни съм научила от тях, например "Самотен роб, там нейде…".
…Исках да уча и завърших една образцова земеделска гимназия. Всички учители бяха висшисти, агрономи, учили на Запад, с богата култура. В училището имаше голям културен живот. Четири години бях диригент и ръководител на певческия хор в гимназията. Бях и солистка.
… Бях в първо отделение във Варна. Учителката ми беше голям педагог. Искаше да прави хор и й трябваха певци Попита "Кой от Вас пей?" Аз станах и започнах да пея. С едно момченце от класа направи чуден дует.
…В народните песни бавните винаги са тъжни. Няма бавна песен да е весела. Големият певец се познава по бавните песни, трябва да си много музикален, за да ги пееш.
…Взех конкурса в Агрономическия факултет. Отидох си в Силистра и срещам един човек, който ми казва: ето, сега говорихме за тебе - нямаме местен човек, добруджанец, който да милее да Добруджа и да направи нещо за нея. Десет години бях в професията си.
…Веднъж вървя по "Славейков" в София и срещам един чиновник от Радиото, който ме е виждал там, и ми казва: "Тичай горе на третия етаж в радиото, провеждат конкурс, един ансамбъл се създава и се набират певци". "Казвам му: "Не съм готова, кой ме познава мене…" А той: "Няма нужда да те познават…, ти имаш качества - без роднини и ходатаи".
И аз се явявам и какво да видя: един кръг от момичета - ни селянки, ни гражданки. Някои дошли с цървулите, със сукманите. Оказа се, че Филип Кутев и пуснал в цяла България няколко групи от хора два изслушват по седянки и хора, и което му хареса - издава заповед и го вика, и го прави автоматично гражданин на София. И така беше събрал цвета на певците на България.
…Няма да забравя: Вълкана Стоянова само на плоча я бях слушала и като я видях срещу мене - едно миньонче, и красива физически. Като запя - ума ми взе. Идеше ми да я понеса на ръце - ей така. Тя и Надка Караджова са големи певци, родени са да пеят, да създават музика. На конкурса бях 36-а по ред. Не знам как другите са пели, но аз като почнах: "Пеню на Ганка думаше…Народната музика е истинска класика, най-богатата на теми, мелодии, ритми…Никой класик не може да създаде такова богатство, както народа - един прибави, друг махне нещо. А ние сме талантлив народ - много могат да ни завиждат европейците на нас, но да имат да вземат.
…Където сме ходили с ансамбъла сме вземали акъла на хората - тичат след нас да вземат автографи. Няма да забравя Лондон - половината град върви след нас да ни канят на гости - да казвали, че една българка, пяла в концерта, им е била на гости. Дипломатите не правеха това, което правеше нашият ансамбъл. Чрез ансамбъла на Филип Кутев хората по света опознаваха България в целия й духовен ръст. Защото нашите танцьори - имаше един мъничък такъв - Ненко, който правеше повече акробатика, отколкото танц, та те караха хората да искат от салона да дойдат на сцената да играят като нас. Кутев е голяма личност, народен човек. От Айтос - имаше богата душа. Дванадесет години обикалях с ансамбъла. Аз и на сън пеех. И като се усетех, продължавах наяве…Какво да правя - сърцето ми пееше.
…Имаме една пееща България ний! Много пеят българите - всеки трети човек е готов за сцена. Зная над 200 песни, от които стоте са от мама, някои съм научила от радиото и от чужди хора - ходила съм при някои баби да ми пеят - много са любезни, никой не си крие репертоара, дават си песните. Само хубавите песни запомням и са в сърцето ми, лошите не мога да ги запомня. Имам такива красиви песни. Нямам песен, която да се е харесвала на хората.
…Ходех много по санаториуми, защото страдах от дискова херния, бях почти осакатяла. Там стаята ми стана клуб - като чуха, че Димитрина Кунева е сред тях, почнаха да идват, и всеки иска да му запея нещо. И аз не млъквах. Не съм назлънджийка, да се правя на много важна, да ми се молят, да ми се кланят - няма такова нещо: "Попей…", веднага почвам. Във влака съм пяла от София до Варна. Дори веднъж пътувахме заедно с туркини, а аз знам и турски песни. Мамоооо, подлудих ги. Всички се разпяха, цялото купе пееше. Живяла съм в турско село и с кадънчетата голяма дружинка бяхме. На Великден ние носим козунаци, на техния Байрам те ни носят от техните яденета. Поддържаме се, обичаме се…Няма насила поддържана омраза - владели са ни дедите им, прадедите им, но съвременниците ни са ни приятели, длъжни сме да ги имаме тез приятели. Ние сме търпелива нация, уважава ме всеки, който е до нас - какъвто и ще да е по народност.
…Гоблена "Момичето с книгата" към го ушила за сто дни. Синът ми е много добър цигулар. Иконом географ. Преподавател в университета. Аз винаги съм смятала, че не съм хубава, но се оказа, че много ме харесват. Мъжът ми е много начетен човек. Толкова набързо стана женитбата ни. Един път ходихме някъде и вместо към нас ми казва: "Ела да видиш квартирата ми, къде живея…(живееше на "Позитано")". Квартирата - една малка кутийка, и всичко толкова чисто и подредено…Никога не скучаем, защото той е много начетен, с него може да се говори на всякакви теми - цяла нощ можем да си приказваме. Моите приятели станаха негови - неговите мои. Няма ревност.
…Като е влюбен човек - целият свят е негов, върви и пее. На 81 г. съм и не съм слязла от сцената. Много съм пяла по седенките на село, по чакъмите, жътварски песни. Майки ме много пееше, огласяхме целия кър с нашите песни. Когато човек е на работа, не усеща как часовете вървят. Човек с делата си трябва да остави една пътека, по която всеки да иска да тръгне. Да остави следа след себе си, нещо осезаемо. Отношенията към хората трябва да бъдат честни, красиви даже, ако може".
И още: Певица е в Ансамбъл "Ф. Кутев" в периода 1952-1963 г.. Директор на културен дом в София през 1970-1972 г.; агроном в София до 1981 г. Записи: около 50 песни, предимно от Силистренско, в "Златен фонд" на БНР и в грамофонни плочи в Студио "Балкантон". Има биографичен филм и участия във фолклорни предавания на БНТ. Автор е на около 20 публикувани пътеписи, очерци и др. Носител е на орден "Св. св. Кирил и Методий" II ст. Хоби: градинарство, бродерия и плетиво. Писателят Петър Динчев я нарича "най-сладкодумната певица", а колежката й Верка Сидерова твърди, че "превзема душите на хората" с топлия си алтов глас и задушевно изпълнение. Гласът й звучи в ефира на БНР от 1956 година - първият й солов запис е песента за преданата майчина любов "Загукала ми е гълъбка".
-------------------
ОЧАКВАМЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ! Ако станете свидетел на инцидент, катастрофа, неправилно паркиране, побой, самозабравил се политик или нещо нередно, което Ви заобикаля - сигнализирайте ни! ВАЖНО! Ако сметнете, че някой е в опасност, първо помогнете или се обадете на тел. 112.
