През м. август т.г. в Копривщица е 13-ият Национален събор на народното творчество, в който общата програма на област Силистра е разнообразна по съдържание, включително с представяне на няколко обичая. Един от тях е на Ансамбъла на НЧ "Йордан Йовков" - град Алфатар на тема "Побратимство". В трети пореден събор във възрожденския град - от 2015 г. насам, алфатарци представят обичаи - първо това бе "Сватба", после дойде ред на "Белене на платно", сега е побратимството. Става дума за побратимяване на двама мъже - на Каракольовия син с Минчо, който го е спасил от удавяне.
Сценката се разиграва "на открито" с идеята "и слънцето да стане свидетел, т.е. да види как се случват нещата, завещани от нашите деди, включително освещаването на курбана и веселието след това, с което завършва обичаят. Като в сцена от филм алфатарци разказват "историята", започваща с жътва в един кулак навръх Петровден, после "подир пладне" загърмява и приижда вода. Кольо попада в нея и се уплашва, но Минчо "притичва" и му помага да излезе от нея до дебела круша.
Казва се в разказа: "Минчо преплува водата, вади удавящия се и го кацва на коня". Нататък е самият ритуал с палене на свещи за двамата бъдещи побратими, донесени от "черковата" (пред икона), редят се думи, сред които и заключението, че "Побратимът е по-голям от кръстник и повече от стар сват", защото така повелява народната традиция. На финала се разчупва пита, целуват се ръце между побратимите и техните най-близки роднини. Едната рода дарява риза "за сватби, седенки и др. празници" на побратима от другата рода и т.н. И, разбира се, се отива към веселата част "в голямата соба", част от която е "прикадяване на курбана" (в случая) в чест на новите двама братя - в добро и зло.
Според научното тълкувание в сайта www.balgarskaetnografia.com, "Побратимството е универсално културно явление, което не познава географски граници, природни особености, ограничения от степента на цивилизационно развитие или зависимост от типа на културата. Описания на явлението са налични в етнографската литература от Южния Пасифик до тюркските народи на Сибир и от Юга на Латинска Америка до нордическите култури на Европа. В тези описания присъства и е специално откроено мястото на славянската /особено на южно- и източнославянската/ и балканска картина на побратимството.
В народните представи на българите побратимството се поставя дори по-високо от кръвната връзка: то "се счита за по-голямо родство, защото, докато сродникът не се избира, побратимството обикновено е плод на личен избор и взаимно съгласие" (Начов 1895).
Традиционното побратимство у българите е народно-църковен обичай и за него източноправославната църква дава, макар и неохотно, своята санкция. Видовете побратимство се определят от условията, от вида на участниците и/или от начина на извършване на ритуала. Двата основни вида - народно и църковно побратимство, са класифицирани и описани от Н. Начов. В двата вида се представени случаите на нарочно и случайно побратимяване. Побратимството въвлича в регламентирани отношения семействата и целите родове на побратимилите се - строго се спазва брачната забрана, следват се морално-етичните и ценностни изисквания. Реликти от побратимски отношения могат да се регистрират и днес в българската култура".
-------------------
ОЧАКВАМЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ! Ако станете свидетел на инцидент, катастрофа, неправилно паркиране, побой, самозабравил се политик или нещо нередно, което Ви заобикаля - сигнализирайте ни! ВАЖНО! Ако сметнете, че някой е в опасност, първо помогнете или се обадете на тел. 112.
