В Силистра музата на трагедията, респективно на театъра - Мелпомена, е пуснала корени още през 1870 г., а в професионален план 72 години по-късно, та и до днес. За първи път обаче ни гостува актьор, познат не само в родината си, но и "зад Океана" - чак в меката на киното - Холивуд: Димитър Маринов. Неговата творческа работилница с участието на млади хора от крайдунавския град сигурно ще се помни дълго време от участниците в нея. Не по-малко следи в съзнанието на добруджанци, които можеха и повече да бъдат, но, както винаги, пак много хора не са разбрали - всъщност който трябва е бил там, ще остави и срещата с актьора при представянето на комплекта от двете негови премиерни книги: "Към сцената" и "Към екрана".
От събитието, преминало във формата на среща в салона на ДКТ, присъстващите научиха, че творбите му нямат автобиографичен характер, а на практика са монографии, върху които е работено 12 години. Негово верую е, че "за теб" трябва други да описват живота ти в биографии,…ако си велик. Признание на автора е, че е усетил у себе таланта на педагог, което го е подтикнало да създаде книгите си, където споделя примери.
Разбира се, когато един разказвач по пътя към интереса на публиката споделя "свои неща", слушателят научава за него и "житейски подробности", които скалъпват пъзела на живота му. Така в цифри и факти стана ясно как 37 години живее в САЩ, където е тръгнал, за да провокира себе си в предизвикателство. Завършил е Театралната академия в София като ученик в т.нар. "златен клас" на Крикор Азарян и Тодор Колев. Играл е три години във Видинския театър, включително в ролята на вълка в първия в извънстоличен театър мюзикъл "Вълкът и Червената шапчица". Пътят му на сцената започва случайно на един пионерски лагер в Тетевен, когато е едва на 15 години, при това при обстоятелства да замести някой, който е трябвало да изиграе…горския цар.
А реално още в крехка детска възраст животът му тръгва като цигулар - на 4-годишна възраст, за да стигне години по-късно до "първа цигулка" в някогашната Филхармония "Пионер". Десетилетия по-късно стига до "Бродуей" в Ню Йорк, при това в качеството си на пръв българин с тази привилегия. Там играе по театри десет години и още по-напред във времето вече е в "Холивуд", където най-често (ако е вярно - 17 пъти) играе…руски терорист. И никога не го "вземат" за българин (не бил…достатъчно на вид), макар и да е "кандидатствал" пет пъти за подобна роля.
Причината: бил извън шаблона за балкански типаж. За съвсем друга роля обаче стига до "сцената на "Оскар"-ите", играейки виолончелист във филма "Зелена книга", получил най-голямата награда за кино. "На осмата година в Щатите получих роля", признава актьорът, който удиви нас, зрителите, преди няколко години и в телевизионния шоу формат "Като две капки вода". В потока на речта се разбра, че точно онази пионерска импровизация е станала повод да бъде забелязан от присъстващата на празненството велика наша актриса Невена Коканова.
Точно тя впоследствие го подготвя за Академията и за по-нататъшната му актьорска мисия. Впрочем там, на онзи лагер в планината е била и друга голяма актриса Доротея Тончева, която е родена в Силистра, а това е малка подробност за нея, но едва ли Маринов е успял да я узнае, докато е бил за първи път в нашия крайдунавски град. Където го очакваме отново, защото в края на срещата загадъчно подсказа, че е замислен спектакъл, без да се уточни дали ще го постави, или просто ще гостува с готов проект.
От споделените размисли правят впечатления някои от тях: "Киното е специфична техника", "За мен важно да ме знаят като добър човек и добър професионалист", "В САЩ колкото са по-известни, толкова са по-земни актьорите", "Малките мечти раждат големи успехи", "Никой не може да те научи на актьорско майсторство, най-важно е поставянето на основите", "Признанието идва от публиката кой е най-добър актьор", "Да стане майстор зависи от чирака", "Актьорът е действие,…той не трябва да мисли,…трябва да е пъргав, да изпълнява директна задача", "Всеки актьор е индивидуалност", "В актьорството няма конкуренция".
И още също в личен план: "Аз съм на 18 години с 42-годишен житейски опит", "За мен всеки ден е удоволствие", "За изкуството няма оценка - въпрос на вкус е…важна е вярата, доверието", "Актьорите сме най-честните лъжци (бел.-на сцената), защото казваме истината, от която има нужда", "Най-голямата си театрална роля - на Казанова, изиграх по…недоразумение", но за нея получава "Златна значка на Бродуей"; "Децата задават най-провокативните въпроси", "Гледайте обикновеното, за да намерите изключителното", "Моралният кодекс като човек и актьор трябва да е съобразен с публиката", "Като българи трябва да стигнем…дедите си, защото българите за две поколения загубихме духа и вярата си".
"…Аз съм Димитър Маринов" е къса реплика, изпълнена с голямо съдържание, която няма да чуят в Пловдив и Велико Търново поклонниците на актьора, развял българския трибагреник при "връчването на наградите на Филмовата академия". По причина най-обикновена, на първо четене трудно разбираема, вероятно обяснима, но в друг разговор, а именно - заради отказ от съдействие от страна на тамошните власти, каквото и да означава това в днешно време.
-------------------
ОЧАКВАМЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ! Ако станете свидетел на инцидент, катастрофа, неправилно паркиране, побой, самозабравил се политик или нещо нередно, което Ви заобикаля - сигнализирайте ни! ВАЖНО! Ако сметнете, че някой е в опасност, първо помогнете или се обадете на тел. 112.
Автор: Йордан Георгиев
