Днес - ден за опазване на паметниците на културата, след месец - ден на музеите

В рамките точно на един месец - от 18 април до 18 май цялото човечество има повод да погледне с отворени очи и сърца съхраненото от миналото на различните цивилизации: на 18 април е Международният ден за опазване на паметниците на културата, а 18 май е Международен ден на музеите.

Културна ценност (също така културно-историческа ценност) е термин в българското законодателство, обозначаващ: нематериално или материално свидетелство за човешко присъствие и дейност, природна даденост или феномен, което е от значение за индивида, общността или обществото и има научна или културна стойност; нематериално или материално свидетелство за човешко присъствие и дейност, което има научна или културна стойност и е от значение за Българската православна църква и другите регистрирани вероизповедания; фрагменти от археологически или други предмети, които са в разрушен вид, съставляват малка част от автентична цялост на предмета, обезличени са в значителна степен, не притежават значима културна, научна или художествена стойност и могат да бъдат определени като масов материал. Този тип културни ценности не подлежат на идентификация по законоустановения ред, но се включват в научно-спомагателния фонд на музеите при необходимост.

Културните ценности могат да бъдат публична и частна собственост. Те могат да са собственост на държавата, общините, на Българската православна църква и другите регистрирани вероизповедания, както и на физически и юридически лица. Културните ценности са основните съставни единици на културното наследство.

Първият град в Източна България по Дунав е Силистра, който е един от древните в България. Тук е роден последният истински римлянин - славен военачалник и трикратен консул Флавий Аеций, победил друг славен представител на българския род - Атила, той пък е последният владетел на европейските хуни.

През 169 година императорът-философ Марк Аврелий обявява Дуросторум за самоуправляващ се римски град - муниципиум. Доростол бил една от най-първите големи византийски крепости, които Аспаруховите българи завзели и още в 681 г. преминали в границите на Първата българска държава. Така редом със столиците Плиска и Преслав, Силистра била една от най-значителните градове-крепости. Почти 2/3 от територията на града е обявена за Национален архитектурно-археологически резерват "Дуросторум - Дръстър - Силистра", който в това си качество вече над половин век - музей на открито.

Сред значимите разкрити паметници и културни артефакти е патриаршеската базилика на първия български патриарх Дамян, построена през втората половина на IX век. В града се съхраняват останките на Северната и Южната крепостни стени. Северната крепостна стена датира от IV век, възстановена и ползвана без прекъсване от ІХ до ХV в.

Пред нея е било пристанището на късноантичния и на средновековния град, а източно от нея се смята, че е бил дворецът на българските владетели "Преславният дом на Дунава", издигнат от хан Омуртаг и ползван от цар Симеон (в момента консервиран в земята).

Южната крепостна стена е едно от най-впечатляващите военно-отбранителни съоръжения в България от Античността и Средновековието. Изградена е при императорите Диоклециан и Константин Велики в началото на IV век и възстановена при император Юстиниян Велики като фортификация без аналог през Късната античност.

Интерес за туристи и гости на Силистра е и най- запазеният от шестте укрепителни пункта на фортификационната турска система - крепостта "Меджиди табия", изиграла важна роля в Кримската Руско-турска война и в последвалата я половин век по-късно, останала непревзета Построена е в периода 1841-1853 г. заради необходимостта от допълнително укрепване на крайдунавските градове, когато реката се утвърждава като естествена граница на Османската империя. Тя е единствената напълно съхранена в интериор и екстериор крепост от Османската епоха в България.

Градът е известен с Римската гробница. Тя е открита през 1942 г. и се смята за емблематично творение на късноантичната цивилизация. Богатата стенописна украса (геометрични, животински и човешки фигури, ловни сцени, семейна двойка и техните прислужници) носи характерните белези на Константиновата епоха и се долавя стилът на надарен художник, дошъл от източните провинции на Империята, вероятно Египет или Сирия. В

центъра на града, на централния площад "Свобода", в соцпериода носил и името "Карл Маркс", се издига сградата на някогашното педагогическо училище, построена през 1891 г. Към днешна дата, в сградата в архитектурен стил "Късен виенски сецесион", се помещава Художествена галерия, открита през 1972 г.. Галерията разполага с 1 866 фондови единици - живопис, графика, скулптура.

Добруджанският град може да се похвали с огромна колекция от български носии. Етнографският музей разполага с над 5 700 инвентарни единици, от които поне 3 500 са тъкани. Наследството е особено ценно, защото е събирано от 50-те години насам и представя костюми от почти всички области на страната. Част тях са изработени преди 120-150 години. Впечатлява със своето богатство и Археологическата експозиция.

В град Силистра архитектурните паметници на културата са 69 на брой според обобщения списък на община Силистра от 29 ноември 1984 година. По значимите от тях са: Сградата на Художествената галерия, църковен храм "Св. св. Петър и Павел", Арменската църква, Куршумлу джамия, Етнографския музей, бившият Пионерски дом, сградата на Археологическия музей, сградата на Дома на учителя, сградата на Старата поща и други.

АРТ Силистра

-------------------

ОЧАКВАМЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ! Ако станете свидетел на инцидент, катастрофа, неправилно паркиране, побой, самозабравил се политик или нещо нередно, което Ви заобикаля - сигнализирайте ни! ВАЖНО! Ако сметнете, че някой е в опасност, първо помогнете или се обадете на тел. 112.