Университетският преподавател проф. дфн Анчо Калоянов, обучил на фолклор десетки силистренци - настоящи учители и дейци на културата, изкуството и литературата (за повечето от тях той си остана Шефа), вече е почетен гражданин на Велико Търново. Отделно в в продължение на години неговата съдба бе косвено свързана с град Силистра, тъй като той бе транспортната му връзка с Украйна по време на неговия лекторски период в Измаил. За последно със запомнящ се творчески момент проф. Калоянов бе в Силистра през 2019 г.
След удостояването му с честта да бъде почетен гражданин на старата ни престолнина, в която той, роденият в Бъзовец, Русенско, живее от 1964 г., заяви пред представителите на властта: "Изписах благодарността си, за да бъде с премислени думи, с които да заслужа съпричастието ви към празника и които ми се полагат като почетен гражданин на град Велико Търново.
Той ми даде своя Университет на Света гора, жителството и жилището, а неговото царско минало - криле, за да изпиша книгите си като писател, член на Съюза на българските писатели от 1980 г., и като професор, утвърден от Висшата атестационна комисия при БАН от 2001 г. Именно защото обитавах Велико Търново, на 24 април 1967 г. в авторитетния тогава писателски вестник "Литературен фронт" за разказа "Място за президента" получих новото си име Калоянов. Очевидно, моите кръстници ме предвиждаха чрез името на цар Калоян за обречен на творческа мисия, в която като него да бъда храбър.
Едно е да избираш сам псевдонима (лъжливото си име), друго е да се подчиниш на направен вече избор (съдбовно) от Йордан Радичков и Анастас Стоянов. Съгласих се да бъда неистински наследник на знаменития търновски цар, но с истинското задължение да бъда като него храбър. Заживях по предписаното и храбростта в писането ми дотрябва най-вече в последните двадесет и пет години за историческия роман "Девети" (2003 г.) и за новостите в монографиите "Старобългарското езичество" (2000), "Старобългарските шамани" (2003) и особено в поредицата от шест тома "Славянската православна цивилизация" (2007-2024), три от които са "търновски": "Великата църква на Царевград Търнов (1185-1626)", "Възвърнатото царство на цар Иван Асен II" и "Бог Слово - Спасителят и Пазителят на Царевград Търнов".
Казват, че и сам войнът е войн, но на мен ми липсва желанието да съм такъв, жадувах за приятелства със съмишленици с евристичен творчески усет и ги имах. Те са стъпалата до този подиум на моя празник днес, повечето от тях не са между нас, а от последните 25 години ще спомена поименно петима като в необходим отчет: 1. Тодор Моллов, професор по български фолклор, най-вещия познавач на нашия словесен фолклор, който е дигитализирал цялото песенно богатство на Архива на катедра "Българска литература" по основни мотиви заедно с техните вече публикувани варианти; 2. Иван Станков, професор по съвременна българска литература, деен литературен критик, ценéн преводач от румънски и талантлив белетрист, награждаван с национални награди; 3. Иван Харалампиев, и той вече не е между нас, професор по история на българския език, отговорният научен на поредицата "Славянската православна цивилизация" и преводачът на старобългарските текстове в нея, които са значими за нашата историография; нему посвещавам последния седми том "Златният век срещу последното време; 4. Емил Андреев, виден белетрист на съвременната българска литература, автор на драми и на сценарии; 5. Станимир Трифонов, професор по киноизкуство, режисьор, притежател на наградите на всички видове в съвременното българско киноизкуство, позната фигура на творците и кинолюбителите в нашия град, който е и неговият роден град.
Написаното от мен през този четвърт век не би било възможно без техните насърчения, съвети, възражения и издирени нови извори. Защото и петимата изпитваха същото очарование от пейзажа, миналото и съвремието на нашия град. Затова те са на първо място в моята благодарност за оказаната честа.
Писането на книги е домашно занимание и тъкмо когато ги пишех, най-истински отсъствах от дома и липсвах на домашните си, защото вкъщи имах за събеседници царете и патриарсите на Преслав, Средец, Преспа и Царевград Търнов. Затова ще спомена "жертвопринесените" на моя творчески унес (по-точно "творчески бяс") и да ги помоля за прошка: моя син, асистент Вълю Анчев, дъщеря ми д-р Даниела Пандулчева и нейния съпруг, ас. д-р Данчо Пандулчев, а също така жената до мен Дарина Чернева, спътница в последните шест години на моя живот, най-натоварения и най-болезнения период.
Благодарен съм на членовете на моята катедра "Българска литература" с ръководител доц. д-р Невена Гавазова, вносителя на предложението за наградата, на съветниците с председател Венцислав Спиридонов, които са го одобрили, и на връчилия ми я кмет на Община Велико Търново д-р инж. Даниел Панов. Моята равносметка е такава - останах верен на присъденото ми наследство с псевдонима Калоянов в 1967 г. до ден днешен и по силите си отдадох дължимото на великия цар Калоян и на Царевград Търнов.
Благодаря на всички присъстващи! С брада и на почтена възраст, а вече и почетен ваш съгражданин, имам право и желание да изрека: "Бъдете благословени и закриляни от Бог Слово, Спасителят на Търновград на 3 май 1 190 г. и оттогава досега неговият Пазител! Нему слава!""
22 март 2025 г.
-------------------
ОЧАКВАМЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ! Ако станете свидетел на инцидент, катастрофа, неправилно паркиране, побой, самозабравил се политик или нещо нередно, което Ви заобикаля - сигнализирайте ни! ВАЖНО! Ако сметнете, че някой е в опасност, първо помогнете или се обадете на тел. 112.
