Наскоро изпълнителният директор на Асоциация "Еврорегион Данубиус" (Русе-Гюргево) Лили Ганчева от Русе получи на церемония в румънското посолство в София орден с ранг "Офицер", с който беше отличена от румънския президент. В продължение на години тя чрез различни форми, включително в сферата на културния и бизнес обмен, както и на туризма, работи за по-тясна българо-румънска връзка. Ето и една нейна разработка на тема "мартеница" - традиция, която е жива от двете страни на Дунава, но и в други съседни страни, като Молдова и Украйна - там предимно заради българската диаспора в Бесарабия.
В България Първи март се нарича Баба Марта. Според народните представи тя е възрастна жена, от чиито настроения зависи времето през пролетта. В миналото на този празник са спазвани редица забрани и предпазващи обредни практики, но най-устойчиво във времето остава носенето на мартеници. Магичната функция на мартеницата е да защитава от лоши влияния и да носи здраве и късмет. В най-архаичния си вариант е усукана от бял и червен вълнен конец нишка. Връзва се на ръката на малките деца, носи се на врата на моми и млади булки и на малките домашни животни. Според поверието тя трябва да се завърже на плодно дръвче, когато за първи път видиш щъркел или лястовица. В по-ново време нейната структура и украса се усложняват, променят се материалите, от които се прави.
През ХХ век, особено през втората му половина, българите се поздравяват за Първи март и с пощенски картички, които са специално отпечатани за празника. В този период носенето на мартеници става масова практика и всички се кичат с тях, независимо от пола и възрастта си. През 2017 г. мартеницата е вписана в Представителния списък на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство на човечеството като номинация на България, Северна Македония, Румъния и Молдова.
При археологическите проучвания, проведени в Румъния, в Скела Кладовей , окръг Mехединци , са открити амулети, подобни на марцишор, датиращи отпреди 8000 години. Амулетите от камъчета, боядисани в бяло и червено, са носени около врата. Първото документално засвидетелстване на "Марцишор " е в произведение на Йордан Голеску.
Фолклористът Симион Флореа Мариан предполага, че в Молдова и Буковина "Марцишор " е бил съставен от златна монета или сребро, хваната с бяло-червен конец и носена от деца около врата. Момичетата-юноши също са носели марцишор на врата си в първите 12 дни на март, за да може след това да захванат косите си и да го запазят до пристигането на първите жерави и цъфтежа на дърветата.
Марцишор означава двуцветен низ (червен и бял), който предлагаме като подарък само на дами (според традицията на pумънците), но и мъже (според българската традиция). Марцишор се носи целият месец март, а в края на месеца шнурчетата се завързват на прясно цъфналите дървета за изпълнение на желания, успех и здраве.
Легенда за Марцишор: казва се, че в първия ден на март красивата Пролет излязла в края на гората и наблюдавала как на една поляна под снега пониква кокиче. Зимата призовавала вятърът и студът да унищожат цветето, поради което кокичето замръзнало, но Пролетта разчистила снега, наранявайки единия си пръст, заради трънаците. Капка гореща кръв паднала върху цветето и то се съживило. По този начин Пролетта победила Зимата, а цветовете на Марцишор са препратка към червената кръв по белия сняг.
На практика се пресичат едни и същи мотиви, които имат обединителен характер в празник, който у нас е известен най-вече като Баба Марта.
-------------------
ОЧАКВАМЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ! Ако станете свидетел на инцидент, катастрофа, неправилно паркиране, побой, самозабравил се политик или нещо нередно, което Ви заобикаля - сигнализирайте ни! ВАЖНО! Ако сметнете, че някой е в опасност, първо помогнете или се обадете на тел. 112.
