Гюнер Ахмед - директор на Исторически музей Дулово: "Според запазените писмени извори като населено място Дулово за първи път е споменато през 1572 г. в така нар. Джелепкешански данъчен регистър с най-старото си име Аккадънлар (Белите кадъни, т.е. жени) и още тогава е едно от най-големите в Силистренската кааза /област/".
В друг данъчен документ от 1676 г. за данъка "авариз" в ечемично зърно специално за Аккадънлар е посочено с 30 къщи с около 200 обитатели. В регистъра от 1792 г. е записано "нахия Аккадънлар", съставлявана от 14 селища. Така че, освен 65 годишнината като град, Дулово е общински център с 233 години история.
През 70-те год. на XIX век във военната топографска карта на Феликс Каниц е посочено, че в тогавашното с. Аккадънлар са живеели 1 194 души в 109 къщи. През селото минавал наскоро построен каменен път (шосето Шумен - Силистра).
През 1882 г., когато отваря врати първото светско училище в селото, Аккадънлар става център на втората по големина селска околия в княжеството. Цели 75 села са включени в тази околия. Това продължава до 1901 г. когато околията е разтурена. (бел-по онова време по този показател най-напред е община Провадия).
В Аккадънлар прииждат българи заселници предимно от Троянския Балкан и Преславския край. През 1895 г. е основано първото културно сдружение и читалище "Саморазвитие".
На 26 октомври 1903 г. е отпечатан първият брой на Аккадънларският вестник "Пробуждане" с главен редактор Михаил Дуплев. Вестникът е отпечатан в печатница "Опит" в Шумен и излиза до май 1904 г. Във вестника Аккадънлар е изписан като град.
През последвалите войни - Балканска, Междусъюзническа и Първа световна война, жителите на Аккадънлар и околните села дават общо 30 свидни жертви загинали по бойните полета.
От 1918 г. до 1940 г. в продължение на 22 изключително тежки години Южна Добруджа е отстъпена на Румъния. През този период от 1927 г. започва строежът на църквата, която е осветена с името "Св. Вмчк. Георги Победоносец" през 1938 г. В началото на с. г. село Аккадънлар е преименуван с румънското име Албещи.
След Крайовската спогодба от 7 септември 1940 г. Южна Добруджа е върната в пределите на Царство България и Аккадънлар повторно става център на околия от осем общини. От февруари 1942 г. в селото пристига първата редовна учителка с педагогическо образование - Анастасия Дюлгерова от Плевен, за да преподава в Народно първоначално училище "Св. Георги" - с. Дулово. През тези години в местното читалище работи Михаил Топалов, който изгражда читалищни настоятелства из околните села.
На 27 юни 1942 г. Аккадънлар приема името Дулово със Заповед на МНП №2195. За кмет на Дулово в периода 1941-1944 г. е назначен Спиридон Спиридонов. Околийски началник тогава е Андрей Хаджиниколов. И двамата администратори пристигат тук от областния град Русе.
След 9 септември 1944 г. както в страната, така и в Дулово, настъпват значителни промени. До 1959 г. Дулово продължава да е околийски център и постепенно нараства броят на населението в селото. Тук започват да се издигат крупни селскостопански и промишлени предприятия и обусловено от новите работни места хората от селата се преселват в Дулово.
През 50-те години на XX век в Дулово се издигат нови сгради, като сградата на сегашното училище ОУ "Христо Смирненски" - тогавашната гимназия, сградата на Съда, където се е помещавала общинската и партийна администрация, сградата на сегашния музей като първи жилищен блок, и много други сгради по централната улица. Бавно, но уверено Дулово придобива градски облик.
Дълги години Дулово, въпреки че два пъти е околийски център, е бил едно голямо село с кални улици и облаци прах през лятото, с няколко фенера на центъра и множество гьолове за поене на добитъка, населението обаче постоянно страдало от безводие. Както е видно от старите снимки, къщите са стари и полусрутени, като в тях се помещават също така училището, старото читалище и другите държавни институции. Единствената масивна и представителна сграда тогава е тази на църквата.
Обусловено от нарастването на населението, новите строителства на жилища и предприятия, и поради закриването на околиите в страната и заповедта техните бивши центрове да се издигнат за градове, така на 30 януари 1960 г. с Указ на Президиума на Народното събрание на НРБ, Дулово е издигнато в ранг на град.
От 60-те и 70-те год. на XX век в града започва масовото и планирано строителство на жилищни блокове и нови административни сгради, като тогава са построени новата сграда на Читалището, на гимназията "Георги Кирков", ЖП-гарата, стадионът и сградите на многобройните селскостопански и промишлени предприятия. Тогава Дулово придобива облика на съвременен социалистически град.
На 20-ти август 1962 г. излиза първият брой на вестник "Дуловска искра" с главен редактор Георги Бърнев. Вестникът се издава без прекъсване до 1991 г., като акцентира върху местните политически, икономически и културно-просветни новини. Така той става живата история на Дулово, като ежеседмично съобщава на населението за израстването на града и новите промени.
След демократичните промени в Дулово също настъпват значителни преобразования. Тогавашните политически, културни и обществено-икономически промени са отразени от страниците на вестниците "Дуловски вести"/1993-1997 г./, "Дуловска хроника"/1994-1999 г./ и "Дуловски новини"/2001-2004 г./
След дългогодишно плануване и събиране на материали на 18 май 1998 г. тържествено е открит Историческият музей с четири отдела - Археология, Етнография, Нова и най-нова история, и Картинна галерия. Институцията се помещава в старата сграда от 1952 г. която е била първият жилищен блок в Дулово".
-------------------
ОЧАКВАМЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ! Ако станете свидетел на инцидент, катастрофа, неправилно паркиране, побой, самозабравил се политик или нещо нередно, което Ви заобикаля - сигнализирайте ни! ВАЖНО! Ако сметнете, че някой е в опасност, първо помогнете или се обадете на тел. 112.