Никога не е късно да кажем „Благодаря…!” (докторе, учителю, приятелю, родителю мой…)

Откакто свят светува има хора, които смятат, че те са най-важните на този свят и всички други са длъжни да…им служат. Защото "на ТЯХ това им е работата" или "ТЯХ така ги кара…да постъпват", "ТЕ са родени да правят добрини без отплата и са призвани да бъдат в полза на всички останали". За тази категория представители на човешкия род думата "Благодаря!", "Сполай!" и други подобни не са важни и дори отсъстват в т.нар. активен речник за общуване. Сред нас обаче има и хора, които ценят човешкия труд, жест или постъпка…, независимо от тяхната цена, форма на проявление и други особености на ситуацията.

Този все по-рядък тип има нагласата да обръща внимание на проявено отношение към себе си и околните. Независимо дали то е било "служебно задължение", за него е важно да се отблагодари с добра дума или по друг подходящ начин, включително с непоискана заслуга.

Горният размисъл ме предизвика да споделя случай с моя позната - връстница, преценила, че заслужава "добра обратна връзка" нейното посещение в спешното отделение на МБАЛ Силистра. Ситуацията е в деня преди Стефановден, когато по принцип настроението на хората вече е подострено в посока празничните изживявания. Но има професии като една от благородните - сред които и лекарската, чиито представители в делник и празник по график са на трудов пост .

А на човек никога не му е предварително ясно кога ще преживее изключително неприятния момент…да речем да падне в банята "а ла..." и после да крещи от болка и страх от последставията, отредени му от съдбата. Та и моята позната има тази участ - предпразнично да се наложи да посети отделението, от което едни си тръгват с възхита, други с разочарование. Дали това зависи от дежурния екип, дали от нещо по-различно, едно е сигурно - всеки е прав за себе си и случай със случай не си прилича. Защото има хора…и хора, както сред пациентите, така и сред медицинските лица.

В тази ситуация моята позната, иначе много емоционална дама с творческо присъствие в обществото, преживяла не една и две трудности в своя живот, прецени, че непременно трябва да изкаже своята човешка благодарност за вниманието, което е получила. Включително и в кабинетите за консултиране от специалисти в конкретна медицинска област в други отсделения на силистренската болница.

Благодарна е за бързото посрещане, защото от опит знаем, че чакането изнервя, когато неизвестността е спуснала тежката си черна сянка над съзнанието. Така също за мобилния преглед. Не на последно място: за успокояващите думи - сред тях и най-важните "Имали сте среща с ангелите", т.е нямате счупено, трябва да направите "това и това, за да се оправите". Не е прозвучало съвсем отчайващо дори "Ще боли 64 дни", колкото е броят на годините на въпросната пациентка. Така е, когато първо срещнеш най-малкия от всички черни дяволи, а после - истински хора в...бяла престилка.

-------------------

ОЧАКВАМЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ! Ако станете свидетел на инцидент, катастрофа, неправилно паркиране, побой, самозабравил се политик или нещо нередно, което Ви заобикаля - сигнализирайте ни! ВАЖНО! Ако сметнете, че някой е в опасност, първо помогнете или се обадете на тел. 112.