Рождество Христово е сред празниците в религиозните календари на различните народи, които са познати под разнообразни по звучене и съдържание имена на отделните географски ширини. България е от тези страни, където приемаме за общ празник Рождество Христово и Коледа, като го наричаме по тези два начина (подробностите в случая нямат значение). Думата "Коледа" у нас е развита от старобългарското "колѧда", което е заето от латинското кalendae (първият ден на месеца). Как е в други страни в Европа?
Интересни са наименованията в близки до нас страни. Примерно в Румъния "Крачун" е от славянското "крачун", свързано със зимното слънцестоене, предвид това, че нощите започват да стават по-къси. Любопитно е, че в Унгария думата за Коледа е близка по изписване до румънската ("Karacsonyi"): производна е на праславянската дума korcsun и е свързана със "слънцестоене". Задръстванията на съгласни в началото на думата са решени с гласна, улесняваща произношението, поради което краят на думата е палатализиран.
На пръв поглед странно е, че в турския и в във френския език Коледа е Noel (Франция - Noёl). Причината: в турския език има много френски думи, защото когато е създаден съвременният турски език преди стотина години френският е бил най-популярният език в цивилизования свят. В съседна Гърция Коледа е Hristou-genna.
В т.нар. славянски свят също има голямо разнообразие. На украински Коледа е Різдво - идва от старославянското "рождество" - рожден ден. Без изненада е, че в Чехия и Словакия думата е една и съща: Vа́noce - Свята нощ, което е предкирило-методиева заемка от немски език. В основата на Коледа в Беларусия е Коляда - весело пеене и обикаляне от врата на врата с коледни песни, като се разменят пожелания - мост между миналото и бъдещето.
Подобно на България в Русия Коледа е Рождество, друг е въпросът, че го празнуваме на различни дати. В Полша също имаме близост - Boże Narodzeni или само Narodzenie. В Сърбия и Македония е Божич/Божик, както е познато и в някои краища на България. В Литва е Kalе́dos, което е близо до Коледа и е наследство от Великото литовско херцогство.
За разлика от литовците при съседите им от Прибалтика има разлика. В Естония думата за Коледа е с еднакъв корен с подобни от Финландия, Швеция, Норвегия и Исландия - съответно Joulud, Joulu, Jul, Jо́lin, като произходът е индо-европейски. В Латвия e Ziemassvetki със значение Коледни празници.
Италия и Португалия са на една линия с думата Natal, а в Испания - Navidad, но и Nadal e Gabonak в някои области. На Албиона има три имена - световно известното Cristmas - Англия (същото, но изписано по друг начин в Нидерландия - Kerstmis и Kryst), Nadoug - Уелс, Nollaig - при двете ирландски страни и малко изненадващо - в Шотландия. Без изненада е, че е коренно различно наричането на Коледа в Германия - Weihnachten.
Разбира се, освен разминаванията в имената Коледа се празнува и с нееднакви традиции, свързани с ритуали, форми на общуване, изисквания за трапеза и т.н. Заради филми и други културни влияния все повече се налагат англосаксонски тежнения, които в повечето случаи са чужди на отделните народи, но всичко това е резултат от глобализацията, отворените граници и др. Примерно, по нашите географски ширини никога не сме си пожелавали "Весела Коледа", тъй като е било прието да се казва "Честито Рождество Христово" и/или "Честита Коледа".
В допълнение по темата, според БНР по публикация от преди 4 години, в България за Коледа "Първите поздравителни картички се появяват в България още през първите години след Освобождението. Изпращани са първоначално без плик. Първите честитки, включително и Коледно-новогодишните, са изпращани или внасяни от Германия, Франция, Австро-Унгария, Швейцария, така до края на първото десетилетие на 20-и век. През 30-те години на миналия век родното производство измества вноса на картички. Изображенията са били религиозни, зимно-пейзажни и празнично-идилични".
-------------------
ОЧАКВАМЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ! Ако станете свидетел на инцидент, катастрофа, неправилно паркиране, побой, самозабравил се политик или нещо нередно, което Ви заобикаля - сигнализирайте ни! ВАЖНО! Ако сметнете, че някой е в опасност, първо помогнете или се обадете на тел. 112.