Законът за достъп до обществена информация - 12 години по-късно: практика и приложение на север и на юг в България

Законът за достъп до обществена информация - 12 години по-късно: практика и приложение на север и на юг в България

Регион: България Категория: Общество Публикувано: Прегледи: 327
Законът за достъп до обществена информация - 12 години по-късно: практика и приложение на север и на юг в България

През 2000 г. в България бе приет първият вариант на Закона за достъп до обществена информация, койято отвори вратите към бюджета на държавните и общинските структури. С една идея: по-лесен достъп до "тайните" на админитрацията. Всъщност, оказали се "обществена информация". Как се прилага законът 12 години по.-късно? Научаваме от поредните случаи, коментирани от юридическия екип на Програма "Достъп до информация"- София, която като фондация е сред инициаторите за закона. За десетина години са проведени десетки срещи за разясняване на закона, както пред граждани, така и пред администрацията. На 20 юли т.г. е поредното от тях, този път в Шумен, за участие в което са предвидени по петима журналисти от Силистра, Варна, Разград, Добрич и домакините от Шумен.

Без информация за обработката на земята във Видинско

Служителите на държавен фонд "Земеделие" във Видин отказват да дават каквато и да е информация на журналисти. От месеци е отказан достъпа до информация и от Областна дирекция "Земеделие и гори". На журналистическите въпроси "Какви са добивите на територията на Видинска област, колко декара са обработените площи, колко от тях са засети с пролетници, колко с есенници?", отговорът на служителите е, че след заповед на директора, те нямат право да дават подобна информация, могат само да предоставят такава в проценти. На практика: както териториалните звена на Държавен фонд "Земеделие", така и областните дирекции "Земеделие и гори" са задължени субекти по ЗДОИ и като такива следва да предоставят достъп до обществена информация. Тъй като случаят касае заповед на директора на Областната дирекция "Земеделие и гори" в града, конкретно ще разгледаме задължеността на тези дирекции.

Съгласно чл. 31 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, органи по поземлената собственост са Министерството на земеделието и храните, областните дирекции "Земеделие" и общинските служби по земеделие. Областните дирекции "Земеделие" са специализирана териториална администрация към министъра на земеделието и храните. Те са юридически лица, второстепенни разпоредители с бюджетни кредити. Общинските служби по земеделие са териториални звена на областните дирекции "Земеделие". Както едните, така и другите са задължени да предоставят информация по ЗДОИ. Това не е единственият подобен случай на забрана за предоставяне на информация в системата на Министерството на земеделието и храните през 2011 г. Накратко отново ще припомня за тях. През септември месец коментирахме случай, постъпил от Велико Търново, в който се поставяше подобен проблем. Същото се отнася и за 2010 г., когато пък Директорът на областната служба по земеделие в Монтана разпрати писмо до всички директори на общински служби по земеделие в областта, с което им припомняше, че както Областните Дирекции по Земеделие, така и Общинските Служби по Земеделие "нямат право да дават информация за дейността, която извършват". Със същото писмо бяха дадени указания на служителите във въпросните служби да препращат гражданите и журналистите, търсещи достъп до информация от тези служби към Министерството на земеделието и храните.

В този случай екипът ни изрази становище, че подобни указания нарушават разпоредбите на ЗДОИ, които след измененията на закона в края на 2008 г. изрично въведоха задължение за всички териториални звена на органите на изпълнителната власт самостоятелно и на собствено основание - разпоредбата на чл. 3 ал.1 от ЗДОИ - да предоставят информация. Екипът ни препоръча на областния директор да преразгледа съществуващата практика като преустанови препятстването на свободния достъп до информация на териториално ниво. Като резултат от изпратеното становище, бяхме уведомени за преустановяване на тази практика. Препоръка към този случай: в случай, че трудностите при получаване на информация от областната служба "Земеделие и гори" във Видин са системни, бихме могли да изпратим отново подобно писмо, с което да обясним, подобна забрана за предоставяне на информация е в нарушение на Закона за достъп до обществена информация.

И отново във Видин: без конкурси в Комплекса за социални услуги

Изграденият по проект на "Уницеф" Комлекс за социални услуги във Видин отвори врати на 11 май 2011 г. Общината, предоставила сградата - общинска собственост, обяви конкурс за фирма, предлагаща социални услуги, която да подбере и обучи персонала. Неправителствената организация, която го спечели е Институт за социални услуги и практики - София. До момента никъде не се обявяват свободните работни места, а има голямо текучество на персонал. Колега попита: "Как се подбира и назначава екипът за работа в центъра?", отговорът: Институтът подбира персонала. Все още не е ясно как, когато те са в София, а местата не се обявяват никъде.

На практика за какво става дума и какъв е изходът? Законът за достъп до обществена информация се прилага за достъп до обществена информация, която се създава или съхранява от изрично посочени в чл.3 ал.1 и 2 субекти. Това са държавните органи и техните териториални звена; органите на местно самоуправление; публичноправните субекти и организации; различни физически и юридически лица - като последните са задължени само относно извършваната от тях дейност, финансирана със средства от консолидирания държавен бюджет и средства от фондове на Европейския съюз или предоставени от ЕС по проекти и програми. В смисъла на горната разпоредба може да се каже, че безспорно задължен субект в разглеждания случай е община Видин, докато за неправителствената организация такава задълженост може да се твърди, само ако отговаря на посоченото в чл. 3, ал. 2 т. 2 от закона. По принцип задължеността на едно НПО по ЗДОИ не е често срещана и по-скоро търсенето на подобна информация от тях се разглежда като случай на изключение. Ето защо, препоръката ни в този, а и в други подобни случаи е, когато се търси информация, касаеща работата на безспорно задължен субект по закона - община, държавна агенция или министерство и др. такъв, чиито статут не е изяснен или няма как да е ясен - търговско дружество, НПО и др., искането на информация да се отправя към първата категория субекти. Така например, когато е налице договор за сметопочистване и той е сключен между общината и частна фирма, информацията следва да се поиска от общината. Изграждането на подобни комплекси за социални услуги също става на принципа на публично-частното партньорство, в случая страни по него са общината, евентуално Агенцията за социално подпомагане и съответната НПО.

Само регистрираните безработни могат да са информирани

В Бюрото по труда във Видин е изнесено табло със свободните работни места в региона. Подробности за тях могат да получат само регистрираните в бюрото безработни лица - категорични са служителите. На въпроса нима не всички граждани имат достъп до информация за свободните позиции, а само регистриралите се - те са категорични, че това е заповед на директора Владимир Георгиев. Така ни информират в радио Видин граждани, търсещи възможност да сменят местоработата си. Медиите в случая получават нужната им информация. Случаят не е типичен отказ на информация от гледна точка на прилагането на ЗДОИ. Задължените институции следва да предоставят информация или посредством т.нар. активно предоставяне /по инициатива на институцията/ - чрез публикуване в Интернет, оповестяване чрез медиите или посредством обяви, поставяни на публични места и др., или като отговор на подадено заявление за достъп до информация. Заявленията за достъп до информация се подават до конкретно задължено лице и това обикновено е ръководителят на институцията, тъй като той има качеството на орган по смисъла на закона. От своя страна той може да упълномощи друго лице да се занимава конкретно с въпросите на достъпа до информация в рамките на администрацията. Що се отнася до активното публикуване на информация, неговият смисъл е информиране на обществеността в няколко посоки. Съгласно разпоредбата на чл.14 ал.2 от ЗДОИ органите са длъжни да съобщават определена информация, когато тя: може да предотврати заплаха за живота, здравето и безопасността на гражданите или на тяхното имущество; опровергава разпространена недостоверна информация, засягаща значими обществени интереси; представлява или би представлявала обществен интерес; следва да бъде изготвена или предоставена по силата на закон.

В случая на активно информиране на гражданите по въпроси, свързани с дейността на дадена институция липсва изискване за това в какъв вид и обем трябва да бъде тя, т.е. тук има свободна преценка от страна на публикуващия информация. В конретния случай от бюрото по труда са публикували данни за свободните работни места, без подробности за съответната длъжност. Причините за това не са ясни, като изключим заповед на директора, мотивите на която не са известни. На практика обаче няма пречка за публикуване на пълната информация, касаеща свободното работно място, тъй като подобна информация не представлява тайна. Още повече на интернет страницата на Агенцията по заетостта е публикуван регистър с данни за актуалните свободни работни места в бюрата по труда от цялата страна с пълни данни за изискванията за заемане на съответните длъжности. Всеки, който желае, независимо от това дали е регистриран като безработен или не, може да прави справки в тази база данни. Справки могат да се правят на адрес: http://www.az.government.bg/internal.asp?CatID=17&WA=ejobroom/Output/srm_bt.asp

В Хасково отказват да съобщягт броя на гласуващите

Служителите на ГРАО в Хасково са отказали да съобщят на 19-ти октомври м.г. броя на гласуващите в община Хасково за първи път (18-годишните избиратели) на репортерите на сайта haskovo.info. Мотив за отказа - претовареност на служба ГРАО-Хасково преди провеждането на местните и президентски избори на 23.10.2011 г. Търсената в случая информация е обществена и следва да се предостави при поискване. Не можем да твърдим, че е налице отказ по ЗДОИ, тъй като в случая има устно запитване от страна на журналисти, на което не винаги задължените институции са в състояние да отговорят веднага. Поради това в закона са предвидени две възможности за предоставяне на информация: въз основа на устно запитване или писмено заявление. Съгласно разпоредбата на чл.24 ал.1, когато заявителят не е получил достъп до исканата обществена информация въз основа на устно запитване или счита предоставената му информация за недостатъчна, той може да подаде писмено заявление. Тълкуването на въпросната разпоредба от закона ни помага да установим, че липсата на отговор при устно запитване само по себе си не се счита за отказ по смисъла на ЗДОИ, тъй като за търсещия информация съществува възможността да подаде писмено заявление за същата информация. Едва липсата на отговор по писмено заявление, вече води след себе си възможността за евентуално санкциониране на съответния орган чрез обжалване на мълчалив отказ. Препоръка към случая: Посоченото в коментара може да се има предвид при следващи случаи, в които не се предоставя информация въз основа на устно запитване.

-------------------

ОЧАКВАМЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ! Ако станете свидетел на инцидент, катастрофа, неправилно паркиране, побой, самозабравил се политик или нещо нередно, което Ви заобикаля - сигнализирайте ни! ВАЖНО! Ако сметнете, че някой е в опасност, първо помогнете или се обадете на тел. 112.

ИЗПРАТИ СИГНАЛ



Коментари