Повече от половината от житейския ми път премина в сферата на медиите и около тях: 4 години в Радиоцентър Силистра, 18 години като кореспондент на в. "24 часа" - София, близо 10 години пиар на държавна институция. И все още работя от душа и сърце за местните електронни и вестникарски издания, макар и в условия на непреминаваща организационна, творческа и финансова криза на родната журналистика.
Работил съм за успеха на повечето вестници, излизали в Силистра след 1982 г., както и за развитието на сайтовете в интернет, създадени от предприемчиви силистренци. От 12 години поддържам личен блог в интернет (Версинаж), в който се опитвам да обръщам внимание на всичко интересно, случващо се в Силистра, в областта и в страната. Няма да направя изключение от колегите, заявявайки как радиото бе и си остава моя слабост. Смея да твърдя, че любовта ни беше взаимна, и се надявам някой ден да бъде подновена под една или друга форма.
Първата ми радио изява е преди повече от 30 години в старото студио на тогавашния радио възел, намираше се на ул. "Христо Смирненски", което беше една симпатична и романтична бърлога, където имаше дух и настроение. Не помня кой ме покани за пръв път като събеседник - говорихме по тема с житейско-философско съдържание: Катя Мърова (Светла й памет!) или Румяна Гидолова, която работи 37 години в местното кабелно радио. Включително като негов ръководител до пенсионирането си и малко след това, в последните години заедно с поета Валентин Чернев в отговорната роля на шеф.
После ми поставяха и малки задачи за различни рубрики, защото след ерата на Драгомир Панов и Георги Събев (и двамата също покойници) имаше глад за нови мъжки гласове, а и тогава се ценеше разнообразието от участници, от различни гласове и стилове.
Уникален факт е, че БНР е имала двама добруджанци от подунавието за свои директори - Иван Обретенов и Валерий Тодоров, и двамата с родове от село Гарван). Друг силистренец - Стоян Чешмеджиев, бе директор на Радио Варна, както и шеф на БТА. Силистренка бе дълги години тон режисьор в РТВЦ Русе - Светлана Бъчварова, където работи дълги години и Бояна Шандуркова, преди това също "глас" в единственото тогава радио в Силистра.
Силистренка е и Красимира Петкова - дълги години говорител в Радио Шумен - статут на трета национална програма, слушана и днес с интерес особено в областта. Силистренски радио кадри има още в Пловдив, София (БНР - няколко години там бе Маргарита Иванова - преди това дългогодишен кореспондент в Силистра, преди да премине в БНТ), дори и в чужбина.
През 1990 г. се явих на конкурс, на който избраха Елфина Стоименова - сега на работа в Министерство на културата, а аз и Жулиета Михалева (в момента живее в САЩ) бяхме оставени като "резерва", защото титулярката се оказа бременна и, след като роди, повече не се върна на работа. Тогава в комисията за подбора бяха Румяна Гидолова и Енчо Енчев - до 1986 г. кореспондент на БТА, а впоследствие и главен редактор на в. "Силистренска трибуна" (впрочем и за този вестник имам спечелен конкурс, но се случиха други обстоятелства, които ме принудиха да не приема предложението).
В същия този период имаше много ангажименти за водещи по различни събития (тогава ги наричахме мероприятия), а и вече беше възможно да се разчупва сценарият, да се импровизира (в това отношение чудесно си партнирахме с Гидолова - тя с опита си, а с по-младежкия ентусиазъм и смелост да излизаме извън предварително написаните думи). За съжаление, с годините и ролята на водещия изчезна, заместена от доморасъл ди-джей и от току-що проходила певица, както и от всеки читалищен или училищен деец, на когото му идва отвътре да говори пред публика. От една страна това разтвори ветрилото на възможностите повече хора да се опитат да покажат какво могат и на това поприще. Тъжното е, че бе загубена една добра практика, без да е заменена с друга още по-универсална и работеща.
Така постепенно от сътрудник станах щатен водещ в период, когато доайенът Катя Мърова вече бе в пенсия (за отбелязване - по нейно време стана преместването в сегашната сграда, известна от 30-те години като блок хаус"), а ръководител на радиоцентъра бе Денка Колева, междувременно завършила специализация по радиожурналистика. Най-вероятно по нейно време за първи път предадохме на живо от салона на община Силистра до Дунавската градина встъпителното заседание на новоизбрания Общински съвет Силистра - м. септември 1991 г. Спомням си, че с Румяна Гидолова бяхме връзката и коментаторите какво се случваше в залата в условия на силна политическа конфронтация.
Бяха години, в които се водеше борба т.нар. малко радио, т.е. радио възлите, да бъдат не само запазени, но и развити като областни информационни центрове. Дори съм участвал в национален форум за обсъждане на стратегия как това да се случи. Имаше и уговорки с тогавашните кметове на общини, но по една или друга причина - най-често поради неразбиране на спецификата на проблема, това не се случи. В онези години общински радиа имаха почти всички общини под една или друга форма - в най-завършен вид в Тутракан и в Дулово (там радиото премина в ефирно и е действащо и днес, за разлика от първото частно дуловско радио "Рая"). И днес има възможност всеки кмет на село да се включи в "радиоуредбата", за да предаде съобщение, но нямам информация дали това се случва и доколко има резултат.
Идеята беше към предложението да бъдат съпричастни всички общини, включително с финансиране. Но така и не стигна до единен статут, поради което след т.нар. демократични промени съдбата на всяко общинско радио беше различна - на практика в област Силистра изцяло оцеля единствено силистренското кабелно радио. Друга е темата какво е състоянието му като техническа среда най-вече и особено в какъв вид е транслационната мрежа - някога бяха 14 000 радиоточки в цялата област, от които 5 00 само в община Силистра. Днес едва ли някой знае с точност, а и май никой не се интересува от това.
Истината е, че независимо от много обструкции, грижата за мрежата бе факт, докато бе към Комитета за далекосъобщения и особено при дългогодишния му ръководител на радиовъзела Йордан Енчев (и на него светла му памет) - дъщеря му Теодора Енчева е виден телевизионер в телевизия БиТиВи. Впоследствие мрежата премина на отговорност и поддръжка към общините.
Работа в онези времена, а явно и финансово обезпечение, имаше много - така се наложи да работим в екип със сътрудници като Жулиета Михалева, Веселина Пройнова (Бог да я прости!), Юлиян Желев (впоследствие журналист във в. "Порт Силистра", кореспондент на в. "Труд" и създател на няколко успешни сайта), а преди всички тях - Любомир Добрев (в годините напред той работи във вестниците "Нова силистренска трибуна" и "Успех", както и за различни телевизии на продуцентски начала). По-късно в известен период работихме със Светлана Петрова (впоследствие дългогодишен пиар на Общинска администпрация Силистра), Надя Стоянова - сега учител по БЕЛ, и Стилиян Стойчев - дълги години директор на Дом за деца " Димчо Дебелянов", настоящ общински съветник и служител в Областна администрация.
В продължение на 4-5 години, до 1 април 1995 г., когато преминах на работа във в. "24 часа", радиото за мен бе не само любимо занимание, макар и при обидно ниска заплата (почти колкото на хигиенистка в общината), но и кауза, както едновременно време за учене на правила и практики, така и за развитие на медията според новите изисквания. Макар и в условията на предварителен запис на едночасовите емисии (примерно до 1995 г., когато по технически причини се премина към пряко излъчване, каквато чест имах аз, принуден от обстоятелствата, да направя като прощъпулник със съдействието на тогавашния тон оператор Иван Недев - Щрауса (и на него "Вечна му памет!"). След него дойде Красимир Иванов - известен ди-джей и музикант, с когото тръгнахме към нови върхове в създаването на качествени радио моменти.
Включително в разработка на уникални за онези времена клипове, когато хората, за разлика от днес, искаха да се чува за фирми, магазини, офиси, дейности. При това с помощта на музика от стотиците плочи, които и днес събират праха в апаратната на силистренското радио, но са безценно свидетелство, заедно с двата "барабана" - огромни магнетофони, както за време, така също за хора и уникална от днешна гледна точка дейност.
Междувременно в "играта" влезе частното радио "Менес" на транспортния бос Георги Менес (в историята му останаха Константин Стоилов - сега юрист и общински съветник, Ани Петрова - по-късно журналист във в. "Успех" и кор. на РТВЦ Русе, в момента на служба в НПО със социални услуги, Мария Стефанова - след радиото стана учителка, Рени Тодорова - в София, Светлана и др.). За първия конкурс в подбора на хора бях в журито заедно с актьора Едмонд Грозданов (Светла му памет!) и си спомням, че се явиха 15 души, но най-добро впечатление направи Грациела Яйчарова (мир на праха й!), която стана първият говорител.
После в ефира влезе и радио "Мелодия", когао в ход бе разцъфването на рекламите (тогава те бяха много и добре платени). Прощъпулникът на радио ефира в Силистра вече също е извън "играта", а и без това през последните години радиото бе сведено до Галина Георгиева - едновременно управител, водещ и репортер, в тандем с Тедор Иванов, благодарение на когото пък имаше реклами. Екипът му по времето на Косьо Гешев (покойник), Бойка Кръстева - бизнес дамата, дала рамо на Бойкос ООД на старта на радиостанцията, и Дора Цонева (по-късно заместник-областен управител в периода 2009-2013 г.), впечатляваше не само като броя на работещите на щат или на хонорар.
Чувал съм, че радио отборът е достигал 24 души, но впечатление имаше и като качества на предаванията: разнообразие на рубриките и на водещите - вече разпилени по света - в София, Пловдив, някъде в Европа и дори в САЩ. От двете радиостанции единствено в Силистра своя журналистически ход следва Незабравка Кирова-Христова (в момента е щатен кореспондент на БНР, с кариера, започнала от вестници, издавани от Цветана Игнатова). В допълнение по темата: другият щатен в Силистра национален кореспондент е Александър Леви - представител на БТА, като за радост Държавната агенция, за която доскоро 37 години работи Пеньо Пенев, откри Национален клуб - средище за медийни срещи. От мелодиците в професията оцеля и водещата Илияна Пейчева, която от десетина години е в Общинска администрация Силистра.
Появи се и чувството за конкуренция, понякога израждащо се и в излишни препирни, вкл. и за това кой пръв ще съобщи едно или друго, но, слава богу, те не се превърнаха в непримирими войни - или поне така си мисля. В онези години имаше много новини (самият жанр изведнъж стана важен и полезен), но и хора, които да ги създават (естествено, отличниците бяха доайените Любен Антонов и Пеню Пенев). Бяха времена и за огромна активност сред политическите сили, чиито представители не отказваха да говорят, вкл. и в специалната рубрика "Политика без коментар" в Радиоцентъра, умишлено създадена за тях (безплатна, разбира се!). Бум имаше и на пресконференции на различни институции, включително за годишни отчети, за откриване на офиси, за водосвети и др. събития.
Иначе ми е мило да си спомням случки и събития, спорове и творчески търсения. Имах любими хрумки като т.нар. Дълго изречение - всичко накратко за една седмица в обичаното тогава от много хора предаване "Петъчен следобеден калейдоскоп" - истински пробив в радио ефира на Силистра, когато се предлагаха интересни събеседници и радио игри. Да не говорим за поздравите, поръчвани от хората по различни поводи. Случваше се и някой благодарен слушател да донесе пакет семки или бутилка домашно вино, независимо, че е платил за поздрава…тогавашни 2 лева.
Казано под сурдинка: в счетоводството на културата на общината дебнеха и записваха колко поздрава са пуснати и проверяваха после дали са…платени. Истината е, че до средата на 90-те години на миналия век влизаха много реклами, а работещите имаха право да получават отстъп от 10% - стимул да търсят рекламодатели, както и хонорари за представени репортажи, новини и други журналистически форми на участие в предаванията. Посветените знаят, а други сигурно помнят, че практиката бе прекратена, когато т.нар. извънбюджетни сметки излязоха от употреба поне за нуждите на радиото, а и чиновническата завист бе достатъчно голяма и влиятелна, за да се реши, че работещите в радиото не заслужават достойно заплащане.
Не съм забравил как с Иван Недев спорехме за избора на музиката, съобразявайки се с вкуса на слушателите - той настояваше за твърди рок парчета от най-известни образци, а ние - радио водещите, държахме на мелодичната, по възможност българска музика. Спомням си каква радост беше като си купих първия мини радио касетофон "Саньо" - струваше много пари, но беше удобен, ефектен и се работеше лесно с него. А Катя Мърова твърдеше, че в своето време (60-те-70-те години), е мъкнела 5-килограмов ролков магнетофон по фабрики, села и паланки, за да си върши работата.
И една на пръв поглед маловажна подробност, но съществена: спазвахме правилото 2 към 3 (две части текст + гласове от студиото или на запис), останалото - задължително музика, за разлика от днешни времена, когато май-май това изобщо не влиза в практиката. В първите години на демокрацията с голяма любов правехме и рекламите - както сме умеели да ги стъкмяваме с наличната техника, но с идеята да има ефект от тях, за да дойдат поръчителите още веднъж.
В заключение: на съвременната журналистика, която на местно и регионално ниво и без това е на изчезване, й липсва ентусиазмът и романтизмът, чувството за казуалност и за отговорност пред публиката. собено в условията на активност на социалните мрежи нашего брата започна да се губи, а и все по-трудно е да отстояваш мнение. Да не говорим, че професията изтъня откъм нравственост, междувременно обеднявайки откъм духовност и финансово покритие. Няма щатове, няма хонорари, за сметка на това има чат-пат имейли и…интернет сайтове с готова информация. Разбира се, чрез профили и страници във Фейсбук не е невъзможно човек да зареди журналистическата си картечница, но все пак трябва да има култура да отсее кое е вярно, кое не е, за да се излага пред себе си, ако му пука.
За съжаление, излиня и журналистическата гилдия, защото вече медиите станаха "уан мен шоу" - като местна медия, подплатена с финансиране единствено в Общинско кабелно радио Силистра бе съхранено: Милен Милушев - ръководител, Ирена Маркова - водеща, Краси Иванов - тон оператор). С времето изчезна икономическата реклама, а и никой не я търси. Накратко: картината на журналистиката е нещо различно от времето, когато моето поколение е навлизало в нейните дълбини, изпълнени с тайни съкровища.
Дано все още обаче хитът "Без радио не мога!" остане на гребена на вълната, за да го има радиото и в бъдещето. Макар и в партньорството - в момента в Силистра, на няколко сайта, от които един е най-активен - Кворум Силистра, на притурка от страница и половина към русенски вестник три дни в седмицата ("Силистренски бряг") и на седмичника "Силистра ПРЕС", който е с нередовна ритмичност. Отделно - два седмичника в град Тутракан - Тутракански глас
-------------------
ОЧАКВАМЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ! Ако станете свидетел на инцидент, катастрофа, неправилно паркиране, побой, самозабравил се политик или нещо нередно, което Ви заобикаля - сигнализирайте ни! ВАЖНО! Ако сметнете, че някой е в опасност, първо помогнете или се обадете на тел. 112.
Автор: ЙОРДАН ГЕОРГИЕВ
