Родът на майка му - Серафимовия род, и родът на Левски са от един корен
Валди Тотове е едно от популярните имена на българската естрада - композитор, певец и клавирист на рок група "Щурците". Музикалната му биография сочи, че в периода 1971-74 г. свири с група "Фактор" и с Емил Димитров. С "Щурците" работи от 1976 г. и е написал някои от най-известните песни на групата - "Футуролог", "Навечерие", "Не умирай" и др. В началото на 90-те започва солова кариера и издава албумите "Далтонистът", "Кръстопът", "В часа на залеза", "Светлината" и "Ветровито".
Валди Тотев е автор на песента "Вдигни очи", която стана не само хит, но и химн на протестите от началото на демократичните промени у нас.
Повече от десет години коренякът-софиянец Валди заедно със съпругата си Димитрина Димитрова, която е цигулар в Русенската държавна опера, живеят в с. Писанец - живописно село между Русе и Разград. С музикалните си изпълнения двамата са известни и като дуо "Вал-Ди".
В Тутракан Валди Тотев пристигна с диск, на който е записана нова песен за Тутракан, композирана и изпълнена от него. Той се срещна с кмета д-р Димитър Стефанов, на когото връчи музикалната изненада.
Валди бе любезен да даде интервю за читателите на в. "Тутракански глас" - един разговор за музика, за нещата от живота и за… богатата негова фамилна история.
- Когато чуете думата "Тутракан", каква е първата Ваша асоциация?
- Тутракан… Когато учих География знаех, че се произвеждат малки плавателни съдове. Другото, което се сещам, е, че има много хубава рибна борса тук. Третото е, че преди много години - аз тогава пресен-пресен в "Щурците", помня, че не успяхме да си вкараме басовите колони в залата на читалището, толкова бяха големи и свирихме само със среднотонови и "пищялки". Но как само се разгоря този рок-живот тук в Тутракан, през последните години… Миналата година бях цели 2 пъти в Тутракан - на Джулай Морнинг и после заедно с "Фондацията" на "Огненият Дунав".
- Какъв е поводът за днешното посещение в Тутракан?
- Това е моята най-нова песен, която е посветена на Тутракан, по стихове на Любен Дашев, прекрасен силистренски поет, за съжаление, малко познат. Той си е такъв човекът - скромен и тих. Но стиховете му говорят достатъчно, щом като аз съм харесал цели 9 стихотворения. В новия албум, който подготвям са включени 14 песни, девет, от които са по негови стихове. До 2-3 месеца този нов албум ще излезе. Заради пандемията няма шансове скоро да се даде възможност да бъде представен. Но песента за Тутракан смятам, че стана добре, макар и само с моя глас. Аз съм изпял два различни гласа, мултиплицирах се и всички инструменти съм ги изсвирил също аз.
- Как живеете във време на пандемия?
- Моята работа е основно свързана с публика, но като няма публика работя сам и единствено Дими и котките са свидетели на моята работа. Ние така си казваме: докато не тръгне по котките короната сме доста опазени в с. Писанец. Разбира се, тройно ваксинирани сме с Димитрина. В края на ноември си сложихме третата, подсилваща ваксина, за да гледаме по-спокойно на света. Ние не сме от хората, които се притесняват, че това са някакви незнайни течности. То и Кока-колата е незнайна течност, но всички я пият. Много ми е любопитно това, че искат да знаят какво има вътре. Ако им кажат какво има вътре, с какво това ще промени нещата и кой ще разбере каквото и да е от това, което са му казали. Какво успокоение ще дойде? Моят съвет е да се ваксинират хората, защото в крайна сметка ще останем преболедували, ваксинирани и починали.
- Какво според Вас е най-важно в живота?
- На децата, когато бях за кратко време учител по китара, им казвах, че най-важното нещо в живота на хората и в природата е постоянството, особено, когато се учи някакъв инструмент или език. Човек трябва да си набележи цел и да я гони непрестанно. Ако ще, всеки ден по една миша крачка към целта, но да е постоянен, да не е на приливи и отливи. Важните неща трябва да се знае, че не стават бързо. И нашият устрем към демократични промени смятахме, че ще доведе до по-бърз резултат, въпреки че всички ни предупреждаваха. Гласовете отвън ни предупреждаваха, че ще е бавно и трудно, но за някои неща е по-хубаво да скочиш в студената вода наведнъж, вместо да влизаш бавно.
- "Вдигни очи"… Вдигнахме ли очи през тези 30 години?
- Да, искате да кажете дали животът ни стана по-добър. Сигурно има хора, за които не се е случило, но аз смятам, че животът ми сега е в пъти по-добър, отколкото беше. На първо място, заради свободата, която имаме. Особено в две насоки - свободата да говорим това, което мислим, без да сме застрашени от преследване и второто - свободата да пътуваме, да живеем и учим, където искаме. Това е невероятна възможност сега за младите хора, която я нямаше някога, освен само за някои - по-важните в държавата и техните деца. Смятам, че нещата, макар бавно и мъчително, отиват към добро. Но няма как човек да не изпитва някаква носталгия по младостта си. Хората имат избирателна памет. Изтриват неприятните спомени от живота си, и неприятностите след години се превръщат в приключения.Иначе, ако беше много равен и добре подреден с годините животът, може би щеше дори да е скучен. Въпросът, който ми е задаван през годините, предполагам не само на мен, а сигурно и на Кирчо Маричков, и на Васко Кръпката, и на Милена, е "Чувствате ли се използвани през онези години?". Аз смятам, че дори само тези прекрасни песни, които се създадоха от този порив, си заслужаваха всичко.
- Вие подкрепяте изграждането на Военен мемориал в Разград…
- Той е до някаква степен изграден. Свързаха се с мен вероятно поради това, което са прочели за моя дядо, полк. Владимир Серафимов. А тук в Тутракан видях паметника на Васил Левски, може би, малко хора знаят, че родът на майка ми - Серафимовия род, и родът на Левски са от един корен, а той е много далечен. Аз имам родословното си дърво по тази линия от 1600-та година. Спахи Драгой е първият пра-прародител, който знам. През 1600-та година е роден, починал е в 1682 г. Следващите са спахи Видул, спахи Кръстил, пак спахи Видул и Руси. Спахийството няма общо с турската спахийска конница. Спахии са били тези българи, които са отговаряли в определен район за българското население, събирали са данъците. Моите прадядовци са едни от тези. Спахи Руси е бил кадия.Трудно е да си представи човек, че по онова време може да има българин, който да е съдия и да съди турци. Това много ги е дразнило, разбира се, и в крайна сметка са го застреляли от засада. Кръстил имал трима синове, най-големият е Видул (явно и тогава са кръщавали на дядото). Най-малкият син е Тудор (направи ми впечатление, че през онези години са се кръщавали Тудор, а не Тодор). Значи, първият е Видул, следващият бил Иван-Сердар (и тук също се вижда, че Сердар е и турско и българско име), а най-малкият Тудор е прадядото на Васил Левски. А прадядото на моя прадядо Даскал Гено е Видул. Прадядото на Левски и прадядото на моя прадядо са били братя, така че прадядо ми и Левски са трети братовчеди. Левски много често се отбивал в селото, където е роден прадядо ми, а и дядо ми. Сега е с. Свежен, община Брезово, област Пловдив, преди се е казвало Аджар. С помощта на средства отпуснати от Министерство на културата в с. Свежен скоро беше открит исторически комплекс включващ и къщата на полк. Серафимов. Къщата е на около 300 години, много интересна от архитектурна гледна точка. Дъното на един от долапите се отваря и се открива тайник с тунел извеждащ на около 80 метра от там. В тази къща като при свои често е идвал Васил Левски. Малко известно е, че в една от чорбаджийските къщи на Аджар, Левски е бил сгоден за местна мома, за да не бие на очи, че често посещава селото. Имало е решение в Аджар да има склад за оръжие. Този район на Средна гора със специален султански ферман е бил обявен за свободна зона и дори е разрешено на българите да носят оръжие.
Прадядото на Левски, Тудор, е в основата на това да знаем рода си толкова назад. Той, е преписал История Славянобългарска. В така наречените приписки (добавени редове в края на Евангелието и други книги) се записвали важни дати от историята на рода - раждане, смърт, кръщене. Турците са почитали Евангелието като свещена книга и не са го унищожавали. Според легендата, тези селища са били на оттеглилите се от Търново по време на заробването боляри. Всеки от тях си направил някакво укрепено селище. След като турците са загубили много редовна войска в опити да покорят тази област, тя е обявена за свободна заона със специален ферман от султан Селим I. Българите там са имали свобода, която в други области на България не е имало. Така е било за повече от сто години в този район на Средна гора. Наскоро в Цариград са намерени 950 документа на старотурски само за село Аджар. В тях има описание на всеки един жител на селото. Очакват ни много интересни разкрития.
Дядо ми, полк. Серафимов, е освободителят на средните Родопи през Балканската война. Селото, до което се е водила основната битка, сега носи неговото име. Скоро ще има и връх в Родопа планина кръстен на полк. Серафимов.
Калина ГРЪНЧАРОВА
-------------------
ОЧАКВАМЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ! Ако станете свидетел на инцидент, катастрофа, неправилно паркиране, побой, самозабравил се политик или нещо нередно, което Ви заобикаля - сигнализирайте ни! ВАЖНО! Ако сметнете, че някой е в опасност, първо помогнете или се обадете на тел. 112.
Автор: Калина ГРЪНЧАРОВА
