Една история на 110 години в Силистра

Една история на 110 години в Силистра

Регион: Силистра Категория: Култура Публикувано: Прегледи: 396
Една история на 110 години в Силистра

В Дунавски парк Силистра на метри една от друга мегдан делят няколко емблеми - културни, археологически, архитектурни, някои от които са уникални за страната.

Това са паметникът на песента, изграден през 1966 г. в чест на Първи български народен музикален събор на хоровете от крайдунавските градове (1910), паметник на Лев Толстой, патриаршеска базилика от 10-и век, вековен дъб - "Дърво на годината на Европа" в 21-и век и "Небесен шадраван", за който се твърди, че е на 125 години.

В това пространство на 23 май в 15 ч. се събират 400 певци от Силистра, Русе, Тутракан и Видин, за да изпеят заедно две песни с трайно приссътвие в хоровете пеене - "Каква мома видях, мамо" на Емануил Манолов и "Ганината майка" на Добри Христов, който е и един от журито на събора).

"Силистра - фестивален град" е едно от определенията за древния град, наследник на важна крепост на брега на р. Дунав, пазител на следи от най-малко 4 цивилизационни момента от световната история. В района й са се водили битки, за нея са давани жертви и са извършвани геройства.

Бил е необходим като страж на държави и империи, както и като административен и духовен център (седалище на митрополит). Тук са се раждали и творили дейци на културата и просветата.

Без съмнение, един от незабравимите и емблематични моменти, свързани с развитието на Силистра, е Съборът на хоровете от крайдунавските градове/страни, чието начало е през 1910 г. Тази година се навършват 110 години от неговото начало, ознаменувало утвърждаването на хоровото пеене като необходимост, но и като умение за самоизразяване чрез песента.

През настоящата година се навършват 130 години и на педагогическото образование в Силистра, а с него е свързано и музикалното дело в града, включително певческото и инструменталното. Защото в края на 19 в. те вървят ръка за ръка.

За да намират заедно трайно място в културния афиш, както и в отношенията между хората в обществото - не случайно в последното десетилетия на по-миналия век тогавашните хористи правят благотворително турне в Добруджа със социална насоченост.

Колкото до събора, превърнал се в традиционна културна проява, независимо от превратностите на времето, е предшестван от един друг сбор с подобно съдържание. За него и ефекта от провеждането му разбираме от разработка на краеведа Иван Занов в "АРТ Силистра" (Фейсбук).

"През 1909 г. в гр.Силистра се провежда събор на юнашките дружества от крайдунавските градове. Почетният гражданин на Силистра Пирин Бояджиев пише, че "повлияни от неговия необикновен успех, двамата учители по музика в града - Петър Бояджиев и Никола Блажев, стават инициатори за свикване на събор надпяване на хоровете от крайдуновските градове.

image

По свидетелства на в. "Музикален вестник" от 1910 г., Българският музикален съюз взема решение за организирането на общ музикален събор в България.

Скоро става ясно, че тази идея не може да бъде осъществена и тогава от град Силистра идва предложение "да се устрои частичен събор на крайдунавските градове в град Русе".

Тази стъпка се оказва също неуспешна. В края на април 1910 г. П. Бояджиев и Н. Блажев изпращат писмо до председателите на музикалните дружества от крайдунавските градове с предложение да се свика Събор на хоровете в град Силистра…

Персонални покани са отправени до Тутракан, Русе, Свищов, Никопол и Оряхово; още до Плевен, Велико Търново и Разград. Централната преса също отделя внимание на събитието.

През 1929 г. Петър Бояджиев пише в "Родна песен": "Целият град посрещна възторжено и подслони своите многобройни млади гости - певци, дошли от Тутракан (Тутраканско музикално дружество "Гъдулка"), Русе (Смесен хор при Русенска мъжка гимназия) и Видин (Музикално дружество "Китара"), както и от Силистра (хорове при Силистренска девическа гимназия и МД "Седянка").

Красивата дунавска градина не можеше да побере многобройните граждани, дошли да чуят състезаващите се дунавски певци". В събора самостоятелно се изявяват и два оркестъра - струнен и тамбурашки, при русенската мъжка гимназия, макар изследователите да твърдят, че това не е отразено в официалната програма.

На нейната заглавна страница се открояват четири акцента. Програмата е основент източник на точното и пълно название на проявата - Първи български народен музикален събор на хоровете от крайдунавските градове. На второ място, съборът е иницииран от Музикално дружество "Седянка", чийто председател по това време е д-р Ст. Габровски.

Третият сегмент е датата на провеждане на събора - 23 май 1910 г. За членове на журито са поканени композитори и диригенти от град София - Добри Христов, Николай Ив. Николаев, Павел Щрос, Н. Абаджиев.

Съборът е културно събитие, което по своето значение придобива национален характер.

Поради тази причина присъстват двама министри - министърът на народното просвещение Никола Мушанов и министърът на правосъдието Тодор Кръстев. Началото е в павильона на дунавския парк в 15 ч. на 23 май, за отбелязване - при огромен интерес от страна на гражданството.

На декорираната сцена като фон са поставени върху музикалния "ключ" три лозунга: "Който пее, зло не мисли", "Музиката облагородява душите" и "Песента развеселява и утешава".

Съборът е открит с изпълнение на "Шуми Марица" от страна на участващите 400 хористи.

Слово за българската народна песен произнася Добри Христов.

image

Първата част на събора включва свободна програма на отделните хорове. В конкурсната надпревара се представят задължително две песни: смесените хорове изпълняват "Каква мома видях, мамо" от Ем. Манолов (тя и в момента е в репертоара на десетки български и чуждестранни хорове), а мъжките хорове се представят с "Ганената майка" от Добри Христов.

Ярка демонстрация на хоровото изкуство е общото изпълнение на двете песни от всички хористи в края на конкурсната програма. Първа награда "Сребърна лира" е отредена за хор "Родна песен" Русе, а с втората награда ("Медна лира") са удостоени всички останали хорове. В 20 ч. в конкурсния ден започва грандиозно градинско увеселение за участниците в събора и на гражданството.

След възвръщането на Южна Добруджа към България през 1940 г. дейци от музикалното дружество "Седянка" обсъждат възможностите за свикване на втори събор на хоровете от крайдунавските градове. Петко Стайнов подкрепя тази идея, но военновременната обстановка я отлага.

По инициатива на Окръжен съвет Силистра и със съдействието на Комитета за изкуство и култура, както и с идейната подкрепа на Съюз на музикалните дейци и на Съюз на българските композитори, съборът в Силистра е възобновен през 1966 г. На особена почит е Ценка Арнаудова - певица от хор "Седянка", която е единствената жива участничка от първия събор от преди 56 години. Тогава е изграден и уникалният Паметник на песента - в продължение на десетилетия единствен по рода си у нас".

И така - Съборът продължава с общо 12 издания в различна периодика, както и в променени формати - къде по-пищно - примерно през 70-те и 80-те години на миналия век, къде по скромно - особено през 90-те години, а и в зората на новия век. Музикалната среда в страната и по света вече е друга.

Хоровете пеене не е приоритет във възпитанието на съвременните поколения. Изтъняла е нишката между институциите, поддържали в миналото тази база на певческата култура.

Нещата се случват все по-трудно, но последният засега събор, проведен през 2016 г. със забележителното участие на кавалджията на планетата Теодосий Спасов, макар и в неподходящи условия - студен салон в предзимен период, показва, че проявата е жива.

Дано обстановката по света, свързана с пандемичните процеси, позволи традицията да продължи и днес - 110 години след великолепния старт.

Разбира се, благодарение на Народно читалище "Доростол", което тази година има честта да отбележи 150 г. от създаването на първото в града читалище с името "Надежда", заедно с община Силистра, както още с помощта на благородни лица и институции.

Преди две години със съвместни усилия бе чествана 125-ата година на хоровете пеене в Силистра - един заслужен поклон пред всички, които през десетилетията са участвали в попрището, съхранило и развило българската песен.

image

-------------------

ОЧАКВАМЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ! Ако станете свидетел на инцидент, катастрофа, неправилно паркиране, побой, самозабравил се политик или нещо нередно, което Ви заобикаля - сигнализирайте ни! ВАЖНО! Ако сметнете, че някой е в опасност, първо помогнете или се обадете на тел. 112.

ИЗПРАТИ СИГНАЛ



Коментари
left
right