с. Правда, община Дулово

География

Село Правда е в Лудогорието, намира се на по 17 км. разстояние от градовете Дулово и Главиница. Наброява 1743 жители (към 2014 г.). Населението е предимно от турски произход.

История

Първите данни за село Правда датират от 12-18 век. Името му каквото е днес е получено през 1942 г. Дотогава се е казвало Догрулар (Doğrular, тур.), в буквален превод - "праведни".

Преданието гласи, че заселници в търсене на вода се настаняват на днешните територии и впоследствие две селища се обединили в едно.

Останките от двете села са намерени в радиус от около 7 км от селото, от които каменни основи от сгради, кладенци, огнища и т.н.

Правда е била известна с многото си вятърни мелници, общо 10 на брой, последната от които оцелява до 1989 г.

През 1913 г. селото попада в границите на Румъния, която тогава окупира Южна Добруджа. Много от възрастните мъже са учили румънски език в училищата тогава и все още знаят да пишат и говорят на този език. Поради агресивната политика, провеждана от Румънската страна през 1934 г. много семейства се преселват в Турция, известно е, че повечето от тях са се заселили в град Чумра (Çumra), обл. Кония.

Последните румънци напускат селото през 40-те години, след като по силата на Крайовската спогодба през 1940 г. Южна Добруджа е върната обратно на България.

За началото на комунизма старите хора си спомнят с противоречиви чувства. През 1950 г. със създаването на ТКЗС им биват отнети земите и добитъка, които са били единственият начин за препитание. Тогава още семейства отпътуват за Турция, а следващото преселение е през 1978 г. С настъпването на Възродителния процес и насилствената смяна на имената през 1985 г., когато на българските турци се забранява да говорят на майчин език и да изповядват свободно религията си, през 1989 г. още семейства отпътуват за Турция. След 10 ноември 1989 г. в резултат на настъпилите демократични промени в България и заради преживяната носталгия по родните места част от хората се завръщат.

Културни и природни забележителности

Най-старата сграда в селото е джамията, построена е през 1867 г. (1283 г. по мюсюлманското летоброене Хиджра).