с. Попина, община Ситово

География

Попина се намира на 14 км от общинския център - Ситово и на 37 км от областния център - Силистра. Селото е на брега на река Дунав, с богата растителност и е известно с кайсиевите си масиви.

История

За името на село Попина има две предположения.

Една част от възрастното население твърдят, че през Възраждането Попина са излезли много попове, отличаващи се с начетоността и уменията си да проповядват християнската религия. Те отивали да вършат това и в близките и далечни околни села. По този повод селището било наречено попското селище, а от там - Попина.

Други твърдят, че далеч преди Възраждането в селото имало свещеник, отличаващ се с хуманността, свободолюбието си и безграничната си ненавист към турските завоеватели и гръцкото фанариотство. В защита на невинното българско население свещеникът бил посечен от турците, а селото наречено попско село - Поп Кьой.

В първите писмени документи селото се среща с наименованието Попина.

През IV век римляните построяват военно укрепление в днешните попински земи, познато с наименованието "Калето". До военните укрепления на римляните се оформяли селища, в които живеели граждани, обслужващи войската.

Калето в онова далечно минало съществувала гостилница Popina в която подкрепяли силите си пътуващите между две големи дунавски крепости - Дуросторум (Силистра) и Трансмариска (Тутракан). Около гостилницата възникнало селище, което постепенно нараснало. Затова може би днес местността в непосредствена близост на изток от "Калето" се нарича "Градище", както го наричали славяните след идването си в попинските земи. Вероятно те запазили наименованието Попина.

От историческите данни се съди, че още през IV век. Попина съществува като селище. През различните епохи тук са кръстосвали различни племена и народности, които безспорно оставили следи от себе си и в етническия състав на населението.

Днешното население на селището се смята за коренно население, останало още от Второто българско царство. Населението спада към гребенско - елийското. Гребенците носят наименованието си от гребена на младоженката (женска шапка, която е направена като гребен на петел и се носи от младата булка до 10 години - докато добие 3 - 4 деца) Гребенът се казва още и "скуфия".

Попина се сочи като чисто българско село. Гребенци са известни като консервативни пазители на всички стари особености.

През XIX век в Попина се заселват малък брой българи от Търновско, Дряновско, Еленско, Сопотско и др. места. Тия родове били наречени балканджии и горненци.

След Румънската колонизация в селото се заселват около 40 семейства от Алмали.

Културни и природни забележителности

Църква "Св. Георги Победоносец"

Народно Читалище "Никола Йонков Вапцаров". Към читалището действа самодеен състав - женска певческа група и е изградена музейна експозиция.

Редовни събития

Всяко лято, обикновено в първата десетдневка на август, се провежда Празник на Дунав на брега на реката. Типични традиционни игри, запазени от миналото, са преплуването на Дунав, хващане на прасенце, ходене по намазана с грес дървена греда над водата.

Други

Археологически особености

При разкопки в местността "Дренчето" е намерена керамика от тракийско време. По-богати са находките в попинското землище от римската епоха (IV-VI век), открити в местността "Калето". При разкопките през 1954 г. се установяват два културни пласта - долен (античен) и долен (средновековен).

Местността "Калето" е била римски военен лагер, разположен между важните крепости на Дунав - Дорусторум (Силистра) и Трансмариска (Тутракан), където минава римски път, останките от който личат и днес.

Изследвани са 4 раннославянски селища: Джеджови лозя, Дренчето, Момчила (остров сред блатото в местността "Калето").

Исторически паметници

Паметник на загиналите в Отечествената война - намира се в центъра на селото.