с. Окорш, община Дулово
с. Окорш, община Дулово
География
Селото се намира на 16 километра югозападно от град Дулово. Това е едно от големите села в областта с население от 1610 жители (през 2014 г. населението е около 1870 жители, което е променлива величина поради факта, че има работещи на запад и в Турция). В близост до селото е ж.п. спирка "Безименна" на линията Силистра - Самуил. Традиционно се отглеждат: слънчоглед, ечемик, пшеница, царевица, захарно цвекло, овощни дървета и други култури.
Кмет на селото е Емилия Кралева - първата жена кмет на селото.
История
Окорш носи името на прабългарския воин копан Окорсис, който в началото на ІХ век защитава източната граница на България по река Днепър. Сведения за Окорсис получаваме от епиграфски паметник на кан Омуртаг. Копанът е храненик на кана, понеже е стоял винаги на трапезата му. Навярно Окорсис е бил най-приближен до кана. Той е произхождал от рода Чакагар /Чакарар/.
През годините селото е имало различни наименования (не са запазени, но търсенето продължава) и е било част от аграрни селища по време на траките и римляните. Най-голямо значение селището придобива при кан Омуртаг, когато е построена крепостта ни, която е имала площ около 45 декара. и е част от отбраната на Първата Българска държава. Тя просъществува до средата на XI век и е разрушена. През Османското владичество селото ни има едно от най-големите землища (според Р. Блъсков е третото по големина в империята). Запазеното име до 1940 г. е Рахман ашиклар (Рахман певеца или играча). От 1942 г. селото носи името Окорш. След 1878 г. населението на селото е било около 2500 души (тогава Силистра е имала население около 12 000 души). Статута на селото е било градец, а отделните махали са считани за села (това потвърждават договорите за продажба на земите около 1930 - 1936 г.).
Известно е, че административно селото е било кметство, община, примария (през румънската окупация 1918 - 1937 г.), кметство до 1945 г., отново община и сега е кметство в община Дулово.
По ред исторически обстоятелства селището представлява рядка етническа и етнокултурна мозайка. Тук живеят наследници на българи - преселници от Румъния (селата Башкьой, Каталой и други), българи от централния Балкан, местни турци и турци (мюсюлмани) от Източните Родопи. По непотвърдени (непроучени) и не напълно потвърдени данни се твърди, че и днес в с. Окорш продължават да живеят потомците на Бимбеловите (родът на Стефан Караджа) и на Петковите (родът на Димитър Петков, Никола Петков и Петко Д. Петков). Всички тези различни по произход етнически групи носят специфични обичаи, костюми, религии, бит и култови практики, чиято магия може да се долови в богатата музейна сбирка. Същевременно регионът е истински резерват на археологически и етнографски културно-исторически паметници.
Културни и природни забележителности
Крепост
В местността "Ташлъ махле" на землището на селото се намира средновековна крепост от IX до средата на XI век.
Читалище
През 1942 г. учителят Петър Дяков Върбанов, заедно с група интелектуалци, основава читалище в Окорш. За пръв председател на читалището е избран Райно Велев Петранов, а за членове Никола Стоянов, Григор Драгнев и Димитър Янков.
Те решават да го именуват "Княз Симеон Търновски". Това име читалището носи до 9 септември 1944 г. След това се преименува на Народно читалище "Христо Ботев", което име носи и до днес. През 2010 г. към името бе добавена и годината на неговото създаване. Читалището започва да развива своята просветителска дейност чрез библиотека с оскъдна художествена литература и някои практични книги.
Библиотеката се помещава в частна къща до 1960 година, когато със събрани средства по линия на самооблагането на населението, започва строителство на нова сграда за читалище с площ 386 m² на два етажа.
През 1962 г. сградата е завършена и там се оборудва просторна библиотека и читалня, салон с 250 места, помещения за фото и кино клубове.
Днес читалището е център на културата и просветата. Развиват се всички направления на дейност.
Музей
Музеят на родния край в село Окорш е открит през 2001 година. Музеят включва археологически и етнографски сбирки проследвящи историята на местното население. Музеят се намира в сградата на старото училище. В специална работилница за производство на текстил, гостите на музея могат да участват в дейностите по подготовката и тъкачество на текстилни изделия.