с. Колобър, община Дулово

География

Селото е разположено в източната част на Дунавската хълмиста равнина. Районът е карстов. Проучени са големи залежи на каолин, които запълват негативни карстови форми в долнокредни варовици. Не се експлоатират поради усложнени хидрогеоложки условия.

Релефът е равнинен, надморската височина е между 220 м и 230 - 235 м, в североизточната част на селото спада до 205 - 210 м, между сградата на кметството и джамията е 224 - 225 м.

Климатът е умерен. Преобладават сивите горски почви. Отглеждат се предимно царевица, тютюн, фасул, пшеница, ечемик, лук. Животновъдството е слабо развито.

При преброяването на населението в България през 2011 г., от общо 508 души население на Колобър, 495 лица са се самоопределили като етнически турци.

Населението на село Колобър нараства от 701 души към 1934 г. на 932 души към 1985 г., рязко намалява на 620 души към 1992 г., а към 2018 г. е 481 души.

История

До 1942 г. селото се нарича Бейлеркьой. Преименувано е на Колобър[3] - погрешно записано като Колобар, с министерска заповед 2191, обнародвана на 21 декември 1942 г. Грешката е отстранена с Указ 960 на Президиума на Народното събрание от 23 декември 1965 г. (обнародван, ДВ, брой 1 от 4 януари 1966 г.).

По силата на Букурещкия мирен договор от 1913 г. селото остава в румънска територия. Върнато е на България по Крайовския договор от 1940 г.

Религии

Населението на село Колобър изповядва ислям.

Обществени институции

Село Колобър е център на кметство Колобър.

Молитвеният дом в село Колобър е джамия.

Читалището "Христо Ботев" е основано през 1948 г.

В селото има целодневна детска градина (ЦДГ) - филиал на ЦДГ "Пролет" село Межден.

Началното училище "Васил Левски" в село Колобър е закрито със Заповед № РД-14-60 от 10 юни 2002 г. на министъра на образованието и науката.