с. Добротица, община Ситово

География

Село Добротица се намира в долина в Добруджа. Климатът е умерено-континентален, с горещо лято и студена зима. Преобладават северозападните и западните ветрове. Средната месечна скорост на вятъра е 1.9 m/s. За валежите на територията е характерно наличието на екстремуми: минимум и максимум, очертаващи се съответно през месеците май, юни, юли, август и през месеците януари, февруари и март. Средната годишна температура е 14С.

Преобладават естествените широколистни насаждения - цер, габър, ясен, клен, дъб, акация. Изкуствено създадени са гори с червен дъб, липа, явор, орех, топола. Около селото има широколистни гори, където се срещат пернат дивеч, зайци, чакали, лисици и др. В землището на селото има два не много добре зарибени язовира, където се лови шаран, каракуда.

Наблизо има четири вековни дървета. Със статут на защитена територия са находището на див божур и недалече "Острата канара".

История

Старото име на Добротица е Хаскьой. Турското име Хаскьой се състои от две части, а именно: Хас означава нещо, което е присъщо само на този обект, т.е. различен от другите подобни, "истинско село", "хубаво село". Другата версия е, че тя е един вид "титла", давана на някои селища в онова време с цел събиране на някакви данъци върху добит годишен доход над определена стойност, "владетелско село". Втората част, Кьой, е буквалният превод на понятието село. След освобождението с указ на Народното събрание от 25 май 1880 г. село Хаскьой става околийски център с 67 съставни села. През периода 1930 - 33 г. селото е център на самостоятелна община с 19 села. От 1 януари 1941 г. без прекъсване е общински център до 1978 г., когато се присъединява към селищна система - Ситово, като кметство. Преброяване на населението: 1934 - 1468 жители, 1946 - 1417, 1956 - 1440, 1970 - 1800, 1985 - 1108, 1992 - 800 и 2001 - 644 жители.

Край Добротица се намират надгробни могили, от времето на траките. Добротица се намира в римската провинция Селетика.

Обществени институции

Селото разполага с училище, църква, читалище и библиотека, поща, полицейски участък, няколко магазина.

Подготовката за църковния строеж на църквата "Свети свети Кирил и Методий" започва през 1897 - 1898 г. Строежът започва в началото на 1899 г. Майстори, зидари и зографи са били от Македония. Главен майстор е Василий, също Кузман, синът му Симеон, Ефтимий и Янаки. Зограф е Георги Тачев, изработил 2 икони. Останалите икони са пренесени от Велико Търново. Строежът на църквата завършва през 1900 г. На 11 май 1901 г. църквата е осветена от митрополит Василий Доростолски и Червенски. В църковния двор на храма "Св. св. Кирил и Методий" има символични погребения "кенотафи".

Училище "Отец Паисий" - построено през 1882 г.

1899 г. - създадено е читалището в Добротица

НЧ "Йордан Йовков-1899"

В читалището функционират група за стари Градски Песни, група за автентичен фолклор, певческа група, детска вокална група, сатирична група, библиотечен фонд и организиране на "Лятна работилница" за работата с децата.

Културни и природни забележителности

Селото се намира на около 15 km от резервата Сребърна. Около Добротица има места за излети, екотуризъм и селски туризъм, като едни от добрите местности за отдих са Острата канара, до която е изградена екопътека и Дядоминковата дупка.

Бабаджановата чешма - намираща се в близост до Преселската махала и стихотворението "Вода", издълбано на титулния камък над чучура ѝ.

На 1 км югоэападно от селото, в котловината "Чардаклии", са останали 2 чешми, някога са били пет.

Природна забележителност "Острата канара".

Защитена местност "Горната кория" се намира на север от селото.

4 защитени вековни дървета в района на село Добротица.