Езикова Гимназия "Пейо Яворов"

История

В началото на 80-те години тогавашният Окръжен съвет за народна просвета (днешният Регионален инспекторат по образованието) решава да профилира трите най-големи средни общообразователни училища и така да не изостава от налагащата се тенденция в страната.

Гимназията става Природоматематическа гимназия "Св. Климент Охридски", като профилиращите предмети, освен математиката, са физика, биология и химия.

ЕСПУ "Н.Й. Вапцаров" става училище по изкуствата и по хуманитарните предмети: музика, танцово изкуство, рисуване, български език и литература, история, философия.

ЕСПУ "Ив. Вазов" разкрива паралелки с интензивно изучаване на чужди езици - английски, немски и френски език (с подготвителен клас след седми и по учебния план на езиковите училища). През 1985/86 учебна година след конкурсен изпит за кандидатите е приет първият випуск с по една паралелка английски, немски и френски език. Училището се преименува в ЕСПУ с преподаване на чужди езици "Иван Вазов" и има възпитаници от І до ХІ клас, като профилираните са след VІІ и имат петгодишен срок на обучение в горния курс. Директор е Георги Николов, а главният организатор на чуждоезиковото обучение е заместник директорът Малина Станишева.

През 1990 г., петата година от приемането на първия випуск, чуждоезиковите паралелки са общо 15 и това дава основание те да бъдат обособени в самостоятелна Езикова гимназия.

Така се ражда като самостоятелно училище днешната Езикова гимназия "Пейо Яворов", в която първият випуск е приет през 1985/86 учебна година. За директор на новата езикова гимназия е назначен Красимир Коев. По време на мандата му като заместник кмет за директор временно е назначена Маргарита Железова. От 1997 г. до пенсионирането си през 2011 г. директор на ЕГ е Васил Узунов.

Патрон

Пейо Тотев Крачолов, по-известен като Пейо Яворов, е български поет символист и революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, смятан за един от най-големите български поети на 20 век.

Роден е в град Чирпан на 1 януари 1878 година. Завършва V гимназиален клас в Пловдив. От 1897 до 1900 година работи като телеграфопощенец, сменяйки различни селища - Чирпан, Стара Загора, Сливен, Стралджа, Анхиало, София. По това време той симпатизира на Българската работническа социалдемократическа партия. След 1897 година влиза в контакти с Вътрешната македоно-одринска революционна организация. От 1901 до 1902 година редактира нейния легален орган вестник "Дело". За пръв път влиза в Македония като четник на Михаил Чаков през 1902 година. Пленен е скоро след това от върховистка чета и се завръща в България. Първоначално той е редактор на различни издания, свързани с македоно-одринското революционно движение - "Дело", "Свобода или смърт", "Автономия", "Илинден". Първата му публикувана творба е стихотворението "Напред" във вестник "Глас македонски". Четник е на Яне Сандански и става един от най-дейните сподвижници на Гоце Делчев и негов пръв биограф - "Гоце Делчев" (1904). На Кюстендилския конгрес на ВМОРО е избран за допълнителен член на Задграничното представителство на ВМОРО.

Творчеството и поезията на Яворов са пропити с трагизъм, породен от драматичния му живот. В кръга "Мисъл" той среща разбиране и получава псевдонима си Яворов от Пенчо Славейков, но поезията не го удовлетворява- той страстно иска да участва в борбите за освобождение на Македония. Силен душевен удар му нанася смъртта на Гоце Делчев през 1903 година, когато той частично се отделя от революционната си дейност поради неразбирателство с Яне Сандански. Последната капка за Яворов са смъртта на Мина Тодорова и обвиненията за убийството на Лора, които го довеждат до самоубийство.

През 1901 година издава първата си стихосбирка "Стихотворения", чието второ издание от 1904 година е с предговор от Пенчо Славейков. Плод на работата му в Народния театър са две пиеси - "В полите на Витоша" (1910) и "Когато гръм удари, как ехото заглъхва" (1912). През 1907 г. излиза втората му стихосбирка "Безсъници", която окончателно проправя пътя на модерната българска лирика. Символистичната поезия на Яворов, метафизична, пропита с дълбок скепсис и "прозрения" за "вечните въпроси що никой век не разреши", променя радикално българското литературно мислене и налага нов начин на писане. През 1910 г. излиза от печат антологичната книга на поета "Подир сенките на облаците", чието второ издание от 1914 г. представя равносметка на поетически път, съпоставим само с този на Ботев. В 1909 година издава мемоарно-есеистичната си книга "Хайдушки копнения. Спомени от Македония 1902 - 1903".

Емблема

Още в зората на кайнозойската ера, преди 50 милиона години, когато на Земята цъфтели огромно количество цветя, а освободените от динозаврите гори и степи се напълнили с всевъзможни животни, безшумните хищници вече размахвали криле в лунните нощи на Северна Америка. Оттогава до днес палачите на нощта не са се изменили много. Загадъчни и безшумни, те са смятани за символ на мъдростта, знанието, интуицията и ясновидството навсякъде по света. Совата олицетворява духовната зрелост, яснотата и спокойствието.

В официалните документи на Езикова гимназия "Пейо Яворов" Совата присъства като стилизирано изображение, което можете да видите и на входа на училището. Графичният оригинал е създаден от художника Антон Димитров.