град силистра

Дуросторум - Дръстър

основан от император Траян

силистра южна крепостна стена
Градът е наследник на римския Дуросторум (в превод "яка крепост"), основан от император Траян

На пръстите на едната ръка се броят българските градове, които могат да съперничат по богатство на историческото минало на Силистра. Градът е наследник на римския Дуросторум (в превод "яка крепост"), основан от император Траян. За първи път името му се споменава в 105 г. През 169 г., по времето на император Марк Аврелий, Дуросторум става муниципия – самостоятелен град (през 1969 г. беше чествана 1800-годишнината на града, а през 2006 г. и 1900-та) и се налага като център на римската провинция Долна Мизия. Градът е едно от ранните средища на разпространение на християнството. През 303 г. в него е посечен войникът Дасий и изгорен местният жител Емилиян, и двамата радетели за новата християнска вяра. Обявени за светци, те фигурират в католическия календар.

Тук е роден през 390 г. големият пълководец Флавий Аеций, разгромил страшилището на Рим – хунския вожд Атила. Градът е посещаван от императорите Диоклетиан и Валант. Наследникът на Рим – Византия, възстановява разрушения за пореден път град по времето на император Юстиниан през VI век и го именува Доростол. До 600 г. е епископски център.

Българите го наричат Дръстър и след приемането на християнската вяра става главният религиозен център в страната. По време на византийското владичество е главен град на областта Подунавие. През 1074 г. тук избухва въстание срещу византийците, ръководено от Нестор. През XIII-XIV век градът е важна крепост на българско царство. През 1388 г. е завладян от влашкия войвода Мирча Стари, а от 1413 г. е в пределите на Османската империя.

силистра северна крепостна стен
Част от Северната стена на крепоста

Днешното си име получава по време на турското владичество, като резултат от предхождащите – Диристър и Дристра. Около 1695 г. в Силистра е роден Партений Павлович. Край Силистренската крепост (всъщност крепостите били две – Меджидитабия и Арабтабия – на двата хълма над града), станала впоследствие част от отбранителния четириъгълник на турската империя (Русчук – Силистра – Варна –Шумен) са се сражавали големите руски пълководци Румянцев, Суворов, Багратион, Кутузов, Дибич Забалкански, през серията Руско-турски войни от края на ХVIII и първата половина на ХIХ век.

През 1958 г. силистренци получават в дар ключа на силистренската крепост, взет като трофей на 12 юни 1810 г. от пълководците Каменски и Кутузов и пазен в Санкт Петербург. От 1828 до 1835 г. Силистра е свободен град, след като го превзема руска войска, ръководена от капитан Георги Мамарчев (българин на руска служба). При руската обсада през 1854 г. е участвал великият писател Лев Николаевич Толстой. От 1812 г. в Силистра има килийно училище, а от 1891 г. – педагогическо. Тук, (както и в Русе и в Лом), е бил преподавател по физическо възпитание швейцарецът Луи Айер, свързан с популяризирането на много спортове у нас, загинал като офицер през Първата световна война край Дойран. От 1913 до 1940 г. градът е в пределите на Румъния.