Георги Момчев е на 31 години. Магистър е по специалност "Човешки ресурси" от УНСС. Преди пет години се завръща от големия град в Силистра и се включва в семейната ферма - да управлява…пчелни ресурси.. Бизнес, който разработват от 1997 година.Чувства се горд да е част от делото започнато от баща му и се надява един ден да предаде на своите деца. Семейството е собственик на два пчелина от близо 300 кошера. Разположени са в местностите "Каракуз" (край с. Алеково) и в "Гарванските блата" до р. Дунав. И ако преди е бил просто наблюдател, днес младият човек е част от развитието на фамилното производство на мед. На пръв поглед за мнозина сигурно изглежда лесно, но всъщност занимаващите се с пчеларство преодоляват доста препятствия по пътя си, докато им се услади меда.

Според Георги основните проблеми, които трябва да бъдат решени, за да се улесни работата на пчеларите са няколко - това е промяна в законодателството, сигурността, цената на меда и субсидиите. Макар че за тях по правилно би било да се казва "държавно подпомагане". Целта на семейството му при развитието на пчелините е била винаги да експериментират. Сертифицирани са по програмата за биологичен мед вече близо десет години. Това означава, че всичко в кошера, освен дървения материал е произведено от пчелите - восък, мед за подхранване и др.

image

За да е сигурен един пчелар, че кошерите му ще бъдат медоносни, той трябва правилно да избере мястото, където ще ги постави - да има подходяща паша, да няма в близост много обработваема площ от земеделски кооперации и арендатори, и, разбира се, да няма много пчелари наблизо. Последното е условия, защото конкуренцията се оказва важна част за живота на пчелите. "Колкото повече други пчели има около твоите, толкова по-малко добив ще има за теб", коментира Георги.

Не е желателно да местиш кошерите си, защото рискуваш да загубиш стопанството си, разказва той. Първо е от значение периодът, през който се прави това, както и мястото. Важно е да се знае, че пчелата има памет. Лети и се връща там, където е била и преди. Затова пчелинът трябва да е на разстояние от не по-малко 10 км от предишното и да е богато на дървесни видове, които дават мед.

Разбира се, тук се намесва и бюрокрацията, защото ако ти си сертифициран по биологично пчеларство, както е семейството на Георги, ще се наложи да премине през цялата процедура отново. Мероприятията, които годишно се извършват при отглеждането на пчелите, не са малко, но ако се пропусне точният момент за всяко от тях - рискът да загубиш стопанството си е голям.

Нека не забравяме, че пчеларите страдат много от пръсканията с пестициди. И това са отрови, от които може да умре не само един кошер, а да загине цял пчелин. Проблем са малките арендатори, защото големите кооперации предупреждават и по принцип спазват разпоредбите относно състава на препаратите. Другите обаче не казват кога ще пръскат и не е ясно с какво го правят. Говори се дори и за внос от Турция, без да е ясно какво точно е съдържанието на препарата.

image

Това са рискове, които не подлежат на застраховане. Интересно е да се знае, че за разлика от другите земеделски стопани - няма щети, които на пчеларите да бъдат заплатени. При ниски температури, когато се разболяват от нозематоза, при дъждовна година, когато пчелата не лети и не произвежда, при отравяне с пестициди, дори при откраднат кошер ...трябва да доказват, да изследват, да търсят, за да бъде евентуално признато обезщетение. Няма спомен досега това да се е случвало. На практика могат да получат компенсации само при природни бедствия като - свлачища и наводнения, земетресения, горски пожари, ураганни ветрове. А загубиш ли един кошер - губиш 300 лв.

Субсидиите?

Любопитно е, че пчеларите плащат данък върху субсидиите, които получават от държавата. Смешна е обаче сумата на една от най-популярните от тях - de minimis. Тя дава на пчеларите по около 5 лв. на кошер, но до 200 кошера. И да имаш повече, не се признават. Според младия пчелар би трябвало тази субсидия да е поне 20 лв. Защото грижите за кошера и пчелите са постоянни, без значение дали накрая ще има мед или годината ще е слаба. Получаваш субсидия и при доказано реализиран мед. "Но аз например от няколко години не предавам мед, защото влагам в развитието на стопанството и на практика трупам само разходи,. Освен това, при реализиран мед преди се приемаха бележки и от предходната, и от настоящата година. Сега условието е да е само от настоящата година и ако онзи, на когото си предал, но ти забави плащанията с някой и друг месец, ти увисваш в пространството в буквалния смисъл", сподели Георги.

ЦЕНИТЕ!

За миналата година изкупната цена на биологичен мед - липа, букет, е била 4,50 лв. за килограм, а за акация - 6,50. Пазарната цена, според Георги, трябва да е 10 лв. за килограм. Като в тази цена, казва той, 4 лв. поне е трудът на пчеларя. 60% от пчелният мед и продуктите, в които се използва по магазините са китайски или украински, така че хората да си направят сметка откъде да купуват мед и пчелни продукти.

image

"Производители като нас трябва на етикетите си да дават пълна информация за съдържанието на продукта. От това къде точно се намира пчелната ферма, до съдържанието на меда. Ние сме непрекъснато под наблюдение. Следи се не само производството, но и пакетиране, разфасоване. Всичко трябва да се случва в контролирана среда. Няма как бай Иван да има 20 кошера и да продава меда си по пет лева и никой да не го знае, че гледа пчели ,освен цяло село, а аз да имам 150 кошера, да спазвам редица изисквания по евро и всякакви други стандарти и после да ми казват, че продуктът ми е скъп", казва Момчев.

За да го има пчеларството, той е на мнение, че е нужно обединяване на сектора. Нужно е и държавата да вземе страна и да ги подкрепи. Да започне да се изучава пчеларството и в училищата, и не само като занаят, а и от обща култура хората да бъдат запознати с тази част от природата - не става въпрос само за пчелите, меда, прополиса и опрашването - последното, да не забравяме, е от особена важност. 70% и дори повече от растителността на земята се опрашва от пчелата. "Нека не стигаме до положението на някои области в Китай, където дърветата и растенията се опрашват на ръка от хората", призовава Георги.

Вярва, че нещата у нас могат да се случат, ако се спазват всички закони. Що се отнася до сектора, са нужни промени, които обаче да бъдат направени с участието на специалисти, на хора, които поне от 20 години се занимават с пчеларство. Самият той има предложение първо да бъде контролирана сечта на дървета у нас, защото от нея страдат именно те - пчеларите, както и да се намери форма, която да задължи собствениците на земеделски земи - кооперации, арендатори и др. да залесяват определен процент от площите, които обработват. Така ще се балансира донякъде положението в природата.

ПЧЕЛАРСТВОТО КАТО АТРАКЦИЯ!

Който иска да си купи мед, да си го изработи е една от идеите на Георги, като развитие и промотиране на пчеларството като туристически продукт. Да идват туристи, да си правят хляб, да си вадят мед и др. Да има малко повече производство, да не е само търговия.

ДА СЕ ВЪРНЕШ В СИЛИСТРА!

"За да се върне един млад човек в Силистра и по-важното - да остане тук, трябва да е в среда, която да изглежда добре. Тогава той ще се почувства добре. Човек обръща внимание на това, което го заобикаля. Ако е мизерно и мръсно, ако няма правила или по-точно ако не се спазват, ако се толерират хора с възможности и близки до властта, то това отблъсква. Проблемът на Силистра е, че няма производство. Ние не произвеждаме, ние сме само консуматори в този град", заключва младият пчелар.