Аз съм Йордан Георгиев и съм на 60 години, повече от половината от които минаха в сферата на журналистиката - 4 години в Радиоцентър Силистра, 18 като кореспондент на в. "24 часа" София и от 6,5 години съм пиар в Областна администрация Силистра. Работил съм за успеха на повечето вестници, излизали в Силистра през последните 40 години: добрата стара "Силистренска трибуна" - някога единствена писмена медия, а по-късно нейните последователи - "Нова силистренска трибуна" с гл. редактор Енчо Енчев, "Порт Силистра" (гл. редактор Мартин Маринов, сега живее в село в Лудогорието, автор на забележителни книги с разкази) "Спектър Силистра" (смениха се няколко главни редактори - пръв беше Жеко Лазаров).

Още: седмичниците "Оркус" - после "Силистра ПЛЮС" и "Събеседник" - собственост и дело на Цветана Игнатова - сега директор на дирекция "Хуманитарни дейности" в община Силистра, била е зам.-кмет на общината 2005-2007, "Успех" - собственост на Димитър Костадинов (покойник, беше и общински съветник), "Дръстър прес" - начело се смениха няколко главни редактори, "Силистренска трибуна" - възстановена (мениджър Александър Леви), "Силистренски бряг" - в момента част от в. "Бряг" Русе - отговорен редактор Алексей Минев, а за рекламата години наред и доскоро отговаряше Лидия Иванова, "Силистра ПРЕС" със създател Георги Марков - сред неговите първи автори съм в период, когато имаше опасност Силистра да остане без нито един вестник, каквато винаги е реална при така актуалната обстановка, и др.

image
Йордан Георгиев и Галина Георгиева - предаване "Гонг" по Радио "Мелодия"

Както и за развитието на сайтове в интернет, създадени от предприемчиви силистренци ("Репортер Силистра" - Росица Стефанова, "Паралел44" и "Уеб Силистра" - Юлиян Желев, "Порталът на Силистра" - Георги Марков, "Кворум Силистра" - Мирослав Калинов, "Силистра нюз" и др). От 7 години насам (от 2012 г.) поддържам личен блог в интернет (Версинаж, www.jordansilistra.blogspot.com ), в който се опитвам да обръщам внимание на всичко интересно, случващо се в Силистра в областта и в страната. Факт е, че до този момент има над 2,5 млн. посещения на публикациите - повече от 7 000.

Няма да направя изключение от колегите, заявявайки как радиото бе и си остава моя слабост. Смея да твърдя, че любовта ни беше взаимна, и се надявам някой ден да бъде подновена под една или друга форма. Първата ми радио изява е преди близо 33 години в старото студио на тогавашния радио възел (намираше се на ул. "Христо Смирненски"), което беше една симпатична и романтична бърлога с дух и настроение. Не помня кой - Катя Мърова (Светла й памет!) - тогава ръководител на радиовъзела (до 1990 г. ), или Румяна Гидолова (след години на този пост, до 2006 г.), ме покани за пръв път като събеседник - говорихме на тема с житейско-философско съдържание.

После ми поставяха и малки задачи за различни рубрики, защото след ерата на Драгомир Панов - кор. на в. "Труд", и Георги Събев - актьор и водещ на публични събития, имаше глад за нови мъжки гласове, а и тогава се ценеше разнообразието от участници. През 1990 г. се явих на конкурс за водещ и редактор в радиото, на който избраха Елфина Стоименова - сега е на работа в Министерство на културата, а аз и Жулиета Михалева (в момента живее в САЩ) бяхме оставени като "резерва", защото титулярката се оказа бременна и, след като роди, повече не се върна на работа. Така постепенно от сътрудник станах щатен водещ в период, когато доайенът Катя Мърова вече бе в пенсия, а ръководител на радиоцентъра бе Денка Колева (от години живее във Варна като пенсионер), междувременно завършила специализация в сферата на радиото. Бяха години, в които се водеше борба т.нар. малко радио, т.е. радиовъзлите да бъдат не само запазени, но и развити като областни информационни центрове.

Идеята беше към тях да бъдат съпричастни всички общини, включително с финансиране от тяхна страна. Но така и не стигна до единен статут, поради което след т.нар. демократични промени съдбата на всяко общинско радио беше различна - на практика в област Силистра изцяло оцеля единствено силистренското кабелно радио. В Дулово то стана общинско, но ефирно, а в Тутракан постепенно замлъкна.

image

През 2010 г. по повод 125 г. от първия в Силистра вестник организирах с Регионална библиотека Силистра изложба на първи страници на вестници, излизали в Крайдунавска Добруджа от 1985 г. насам - общо близо 80 "заглавия". Тя бе показана в залите на Художествена галерия Силистра. За отбелязване е, че излизалите до 1940 г. вестници са дигитализирани и се намират в специална секция в сайта на Библиотеката (www.libsilistra.com).

Работа, а явно и финансово обезпечение, имаше много - така се наложи да работим в екип със сътрудници като Жулиета Михалева, Веселина Пройнова (Бог да я прости! - почина като кор. на БНР през 2004 г.), Юлиян Желев (в продължение на години бе кор. на в. "Труд"), а преди всички тях - Любомир Добрев (в момента на продуцентски начала работи за национални телевизии с материали от област Силистра). По-късно в известен период работихме със Светлана Петрова, след което от 1999 до 2011 г. тя бе пиар на Общинска администрация Силистра и кор. на Радио "Дарик"; с Надя Стоянова (в момента учителка) и със Стилиян Стойчев (по-късно много години бе директор на Дом за деца "Димчо Дебелянов", а от тази година е общински съветник). Те също се явяваха на конкурси, за да заемат щатна длъжност в радиото.

В радиото бях в продължение на 4-5 години (до 1 април 1995 г.). Тогава преминах на работа във в. "24 часа", след като бях одобрен след конкурс за кореспондентския екип на модерния и многотиражен в оня период първи частен всекидневник, на който главен редактор в момента е силистренец - Борислав Зюмбюлев, а негов заместник е Блага Букева - родом от Тутракан. Реално до 2008 г. продължих да бъда част от екипа на Радиоцентър Силистра - пишех новини, вкл. за дейността на ОбС Силистра - бях 4 мандата общински съветник (1995-2011), водех и предаване два пъти в седмицата, вкл. забавно в петък в следобедните часове. В него отразявахме и случващото се в уникалната за онези години проява "Петък, 15 ч." (1996-2001) - дело на Гилдия на силистренските журналисти.

Радиото за мен бе не само любимо занимание с обидно ниска заплата за човек с висше образование (почти колкото на хигиенистка в общината), но и кауза, както едновременно време за учене на правила и практики, така и за развитие на медията според новите изисквания. Макар и в условията на предварителен запис на едночасовите емисии - примерно до 1995 г., когато по технически причини се премина към пряко излъчване, каквато чест имах аз да направя като прощъпулник със съдействието на тогавашния тон оператор Иван Недев-Щрауса (и на него "Вечна му памет!").

image
Екип от работили в Радио "Менес" на 18-ата година на радиото, създадено от транспортния бос Георги Менес (в средата с дългата коса)

След години Марин Минев-Джона - създател на профила АРТ Силистра във Фейсбук и инициатор на няколко журналистически неформални сбирки, припомни, че съм първият, говорил на живо и в ефира на Кабелна телевизия "Истър" с управител Анатоли Стоянов (програмен директор на новинарската емисия бе Цветана Игнатова Колева, оператори - Марин Минев и Донко Калайджиев, говорители - Илияна Пейчева, Десислава Тасева, Лидия Ценкова, Румяна Гидолова - с нея бяхме сред първите, и др. В 90-те години на миналия век конкуренция имаше и между телевизиите - другите две бяха "Спектър" - както се казваше едноименният всекидневник, и "Златно кълбо" на частния предприемач Анастас Иванов (в нея също съм работил с голяма част от вече споменати колеги).

За случващото се в Силистра в телевизионни предавания разказваха още кореспондентите на БНТ - Добри Йорданов (оператор, и той от няколко години покойник), Маргарита Иванова (до преминаване на работа в София в БНР, като междувременно бе и негов кор. в Силистра) с оператор Атанас Димов; Ясенна Пецова - кор. на Топ телевизия Шумен (водила е предавания и в Радиоцентър Силистра); Галина Дойчева и Донко Калайджиев (оператор) - БиТиВи; Анелия Петрова и Александър Леви (оператор) - първо за Нова телевизия, после и за БНТ или обратното.

В радиоцентъра след Иван Недев дойде Красимир Иванов - известен ди-джей, музикант и организатор на културни събития (вкл. на първия в кариерата й самостоятелен концерт на Тони Димитрова - в Силистра), с когото тръгнахме към нови върхове в създаването на качествени радио моменти. Междувременно в "играта" влезе частното Радио "Менес" (негов собственик до закриването му бе транспортният бос Георги Менес), за чийто конкурс за подбор на хора бях в журито заедно с актьора и общински съветник Едмонд Грозданов (Светла му памет!). Спомням, че се явиха 15 души, но най-добро впечатление направи Грациела Яйчарова (Вдовина) - мир на праха й! - почина със съпруга си и детето им в катастрофа.

image
Рожден ден на Радио "Мелодия"

В продължение на години радиата в Силистра бяха на гребена на вълната на информацията и на музиката, вкл. със специализирани предавания в ефира (за отбелязване - вечер и в почивните дни - също) и в кабелната мрежа в работните дни (два пъти на ден). Оттам тръгна кариерата на много журналисти, някои от които смениха професията си. Константин Стоилов стана юрист - в момента е адвокат и в четвърти мандат е общински съветник, беше зам.-шеф на ОбС Силистра; Мария Стефанова е учителка, Анелия Петрова работи в социалната сфера. Във времето и пространството остана спомен за Светлана Вълкова, Деян Монев, Вяра Емилова (тя направи политическа кариера - бе лидер на БСП в Силистра и зам.-областен управител 2013-2014, сега е секретар на НС на БСП), Николета Соколова, Деян Драгнев, Анелия Трендафилова, Павлин Стойчев и Ивайло Йовчев (и двамата са в чужбина), Александър Алексиев, Тодор Константинов, Петър Маринов, Венелин Димитров (покойник), Рени Кулева, Илина Събева, Милен Добрев, Живка Йорданова (известно време бе и актриса в ДКТ "Сава Доброплодни" Силистра), Красен Николов, Милен Куманов, Йонка Господинова, Дениз Османов и др. Известната хореографка Варта Ценкова (също вече не е между нас) остави следа като създател на предаване със свой характерен стил.

В ефира на Силистра в първите години на 90-те на миналия век влезе и радио "Мелодия" (негови създатели са бизнес дамата Бойка Кръстева и известният в миналото ди-джей Косьо Гешев - и той е покойник). Екипът с щатни и сътрудници, достигащ над 20 души в един период, впечатляваше с качествата на водещите и с разнообразието на рубриките. Освен Веселина Пройнова, за която стана вече дума, и Янка Петкова - от години в София - вкл. с кариера в национално радио; се помнят имената на Пламен Петров (в Пловдив), Десислава Тасева - ръководен кадър на Радио "Веселина" в столицата; Димчо Кьосев - в момента адвокат; също споменатите по друг повод - Незабравка Кирова, Галина Дойчева, Константин Стоилов.

ще: Илияна Пейчева - от 2013 г. насам е с функции на пиар (и др. ангажименти) в Общинска администрация Силистра, Снежана Ковачева (от много години е в САЩ), Лидия Ценкова - в миналото танцьорка и актриса. От доста време насам начело на радиото, междувременно сменяло собствениците си, като управител е Галина Георгиева, но е и единствен репортер, както и водещ. С нея в рекламната сфера от години работи Теодор Иванов. С Галя поддържахме години наред обзорно предаване "Гонг", създадено още по времето, когато мениджърските функции бяха в ръцете на Дора Цонева, преди да стане зам.-областен управител в периода 2009-2013 г.

image
Отляво надясно: Незабравка Кирова, Галина Дойчева, Константин Стоилов,

Галина Георгиева - Радио "Мелодия"

В първите години след 1990 г. тръгнаха рекламите. Тогава те бяха много на брой и относително добре платени. Появи се и чувството за конкуренция в новинарския поток, понякога израждаща се и в излишни препирни между трите радиа, вкл. и по въпроса кой пръв е съобщил едно или друго, но, слава богу, те не се превърнаха в непримирими войни - или поне така съм запомнил. В онези години имаше възход в раждането и в разпространяването на новини (за времето си нов жанр), както и обширни репортажи от различни събития, но налични бяха и хора, които да ги създават. Разбира се, отличниците бяха доайените Любен Антонов - 45 г. кор. на БНР - до 2002 г., и Пеньо Пенев - кор. на БТА от 1986 г. насам.

Пресконференциите бяха на мода - възможност и за журналистите да се срещат по-често, да общуват и да обменят информация и мнения. Институциите бяха отворени за медиите, а познанствата с тези, които ги ръководят, също бяха в непосредствен режим. Достъп имаше до икономическите субекти - тогава преди всичко държавни, а и до новите частни дружества. Банки, застрахователни организации, кооперации също имаха нужда да общуват с медиите.

В Радиоцентъра бяха времена и за огромна активност сред политическите сили, чиито представители не отказваха да говорят, вкл. и в специалната рубрика "Политика без коментар", умишлено създадена за тях (безплатна, разбира се!). Иначе ми е мило да си спомням случки и събития, спорове и творчески търсения. Имах любими хрумки като т.нар. Дълго изречение -всичко накратко за една седмица в обичаното тогава от много хора предаване "Петъчен следобеден калейдоскоп" - истински пробив в радиоефира на Силистра, когато се предлагаха интересни събеседници и радиоигри, да не говорим за поздравите, поръчвани от хората по различни поводи. Спомням си как с Щрауса спорехме за избора на музиката, съобразявайки се с вкуса на слушателите - той настояваше за твърди рок "парчета" от непреходни образци, а ние, водещите, държахме на мелодичната българска музика (по възможност), съобразявайки се с вкуса и настроението на аудиторията.

С каква радост си купих първия в града портативен радиокасетофон "Саньо" - струваше немалко пари, но беше удобен, ефектен и се работеше лесно с него. А Катя Мърова твърдеше, че в своето време - 60-70-те години, е мъкнела 5-килограмов ролков магнетофон по фабрики, села и паланки, за да си върши работата. Не съм забравил, че спазвахме неписаното, но утвърдено за радио правило, наречено "2 към 3", т.е. две части текст + гласове от студиото или на запис, останалото - задължително музика, за разлика от днешни времена, когато това изобщо не влиза в практиката. В първите години на демокрацията с голяма любов правехме и рекламите - както сме умеели да ги стъкмяваме с наличната техника, но с идеята да има ефект от тях, за да дойдат поръчителите още веднъж.

Някои от тях още се пазят в Радиоцентъра на огромни лентови ролки, наричани на жаргон "тави", но, за съжаление, някогашните машини - антики за възпроизвеждането им, отдавна не работят, за да ги чуем отново. За разлика обаче от унищожената архива - хиляди сценарии за радиопредавания от различни години, се пазят грамофонните плочи - истинска атракция за гостите на най-старото силистренско радио.

Според подаден за "Енциклопедия на област Силистра" от мен текст: "Радиовъзел Силистра (Радиоцентър Силистра, Радиопрограма "Силистра", Общинско кабелно радио "Силистра) е местна кабелна радиостанция, създадена през 1949 г. отначало към общината. На първо време на практика иде реч за един високоговорител, монтиран на железен стълб в центъра на града, и за будка, откъдето се четат новините и съобщенията. Пръв говорител е Роза Милкова. През годините, освен гореспоменатите, като говорители, редактори и нещатни сътрудници са работили също Бояна Шандуркова (после кадър на РТВЦ Русе, където тон режисьор е Светлана Бъчварова - също силистренка родом), Андрей Андреев, много по-късно Милен Георгиев, Валентин Чернев - поет и вестникар - ръководител на Радиоцентъра от 2006 до 2010 г., Милен Милушев - в момента той е начело на звеното, ръководено от общината (от 2010 г. насам), Ирена Маркова и др.

image
Отляво надясно: Анхела Атанасова (като пиар в общината, вече в София),

Маргарита Иванова, Галина Георгиева

Първата радиоточка в Силистра е монтирана в началото на 50-те години на 20-и век на ул. "Хаджи Димитър №26, личи от спомените на Йордан Енчев - ръководител на радиовъзела от 1964 до 2001 г. (преди него е Атанас Секуев). През годините радиовъзелът е към Министерство на съобщенията и съответните структури към него, по-късно към БТК, а години след 1990 г. преминава към община Силистра. В най-добрите си периоди в цялата област Силистра едночасовата му емисия е слушана чрез 14 000 радиоточки във всички общини (без да са равномерно разпределени), предимно в административни сгради, но и в много частни домове, жилищни блокове и къщи.

Крайдунавска Добруджа има свой принос за радиото в ръководния му смисъл и на национално ниво: уникално е, че двама от неговите директори са силистренци от набор 1956 г. - Иван Обретенов и Валерий Тодоров, при това и двамата по род са от крайдунавското село Гарван. Силистренец е и Стоян Чешмеджиев, директор на Радио Варна и директор на БТА. За съжаление, по никакъв начин и тримата не бяха "използвани" за модернизиране на базата на силистренските радиа - така, например, радиоцентърът си остана на техническо ниво от преди 25 години (изключвам компютърните системи, закупени от общината, които вече също пораснаха на години). Имаше дори и идея в Силистра, а не във Видин да бъде открита регионална радиостанция, но и тя не бе реализирана по неизвестна за широката общественост причина.

image
1998 г. - честване на 70-ата годишнина на Любен Антонов

В заключение едно лично впечатление: по принцип на съвременната журналистика й липсва ентусиазмът и романтизмът на работилите в тази сфера в миналото, но отсъстват също чувството за кауза и за отговорност пред публиката. Особено в условията на активност на социалните мрежи нашего брата започна да се губи, а и все по-трудно е да се отстоява мнение. Още повече в глобализиран свят, обсебен от противоречиви либерални ценности. Професията на журналиста няма свой ореол и по различни причини, включително субективно-поведенчески, не се радва на уважение.

Цензът вече не е условие да се работи са радио, вестник или телевизия. А хонорарът не е част от дневния "ред" на обществото. Трудно осъществима е приемствеността между поколенията, а борбата за хляба е предварително изгубена, когато в условия на икономически колапс рекламата не е познато средство за инжектиране на медиите, за да съществуват и да се развиват. Извършването на журналистическа работа за медия "про боно" (т.е. осъществяване на професионален ангажимент, извършен доброволно и без заплащане) е не само унизително, но и несериозно в 21-ия век.

Да не говорим, че професията изтъня откъм нравственост и обедня откъм духовност и финансово покритие - поне в регионите, а и в много софийски медии. За съжаление, излиня и журналистическата гилдия, защото вече почти няма щатове (напоследък доста често медиите са "уан мен шоу"). Накратко: картината на журналистиката е нещо различно от времето, когато моето поколение е навлизало в нейните дълбини, изпълнени с тайни "съкровища" и явни достойнства, сред които престиж и занаятчийски възможности за справяне с потребностите на живота. Дано все още обаче песента "Без радио не мога!" (естраден хит на Лили Иванова от края на 70-те години на миналия век) остане и занапред в ефира, което ще означава, че радиото го има и в бъдещето.