Кукери /кукове/ стават само мъже, най-вече ергени, по-малко младоженци и женени мъже. Обикновено кукерската дружина включва следните персонажи: кукери, булка, зет, поп и други. Кукерите са облечени в женски носии /риза, елек, фуста, престилка/, с бели навои с кръстосани черни върви, обути са с цървули, а те са окичени с топки от прежда. На главите си носят маски, изработени от заешка или агнешка кожа, с отвори за очите и устата, често с пришита кратунка за нос. Богатата украса от огледалца, синци, пискюлчета от цветни вълнени конци и всякакви други украшения защитава от зли сили. На кръста носят колан с навързани звънци, а през рамената преминават синци със звънчета.

Особено атрактивно е кончето, което със закачливото си поведение и заедно с останалите персонажи привнася за доброто настроение на публиката.

Играта на маскираните ергени преминава с характерни тежки стъпки, подсилващи звука на звънците. Дървените саби им служат за прогонване на злото, но и за засяване на новата реколта. При среща на две кукерски групи, в своеобразен двубой със саби, те се надиграват, като мерят силите си.

Характерно е символичното заораване и засяване, което завършва с тълкуване за предстоящата година по търкулнатия шиник и с благопожелания за здраве, късмет, плодородие.

Прескачането на огъня, който се пали вечер и в Кайнарджа, се нарича уралия, отново помага за прогонване на нечистите сили и носи надежда за здрава година.

В миналото кукерската дружина е обхождала домовете из селото, а в днешни времена читалището ежегодно организира на Сирни Заговезни "Празник на кукерите". На него маскираните мъже демонстрират разнообразие от саморъчно изработени кукерски маски, местни носии, звънци.

Празникът се провежда на площада, където веселието става общо за кукери и население. Около уралията се извиват и общите хора.

Кукерската групата взема участия в национални събори и заслужено печели своите призови места.