Последният ден на февруари завива към нощта - късен следобед е. По улиците на Силистра почти не се вижда човек - духа като за световно - зима е все пак! А и севернякът тук си знае работата - независимо дали идва от равна Румъния или чак от руски Сибир.

Вървиш по пъртина, защото тротоари няма - не са почистени, де. Или маршируваш по улиците, дето колите едва се разминават - виж, МПС-тата няма кой да спре!

Оглеждаш се за всеки случай и изведнъж разбираш, че и магазините не работят, дори и кафенетата също...Бързаш за вкъщи - на топло и светло.

Все пак се ослушваш, за да чуеш следния изненадващ вик: "Чистим сняг...Чистим сняг...". И решаваш с поглед да проследиш откъде идва гласът: трима роми - на вид здрави и добронамерени, крачат бодро с дървени квадратни лопати на рамо.

Те са източникът на призива. Примрачава. Дали някой ще поиска услугата им? Студено ми е, за да тръгна след тях, за да си задоволя любопитството.

А, дано...си изкарат хляба честно и с труд. Като техния събрат, който понякога и в най-студените дни свири на акордеон в центъра на Силистра - никога не го отминавам без лепта, за да чуя "Благодаря, батка...!". С надеждата, че ще припечели за хляб на дечицата си. Е, може и за нещо сгряващо...