PROMS

articles « Обратно в статии    

Доверието в лекуващия лекар

 
прегледана: 1773 пъти категория: Личен коментар публикувана на 20.07.2015 в 23:33ч.
 
Още статии

Ученици на ПГСУАУ "Атанас Буров" се завърнаха от Международна среща в Македония Ученици на ПГСУАУ "Атанас Буров" се завърн...
 

Травестити се правят на поп-икони в силистренско заведение Травестити се правят на поп-икони в силист...
 

Велико Търново и Бургас са най-добрите градове за живеене у нас Велико Търново и Бургас са най-добрите гра...
 

ТПКИ „Добруджанка” – 60 години път от стоките за масова употреба в България до моделите за висша мода в Германия и Италия ТПКИ „Добруджанка” – 60 години път от сток...
 

Доц. д-р Алексей Петров с кросов прощъпулник в Силистра Доц. д-р Алексей Петров с кросов прощъпулн...

 Въпреки че от ученика съм с късогледство, което налага често посещение на очни лекари, с д-р Волен Костов, завеждащ Очно отделение към МБАЛ-Силистра се срещнах едва преди 2 дни. Вероятно нямаше и да се случи, ако по време на рутинен преглед не бях чула от преглеждащия ме специалист диагноза, различна от досега познатото ми \\\\\"миопия\\\\\" (късогледство), още повече, че съществуваше вероятност въпросният очен проблем да бъде унаследен и от децата ми. Естествено, бях доста притеснена и реших да се консултирам и с друг специалист. Избрах този специалист да е д-р Костов, за когото бях чувала много добри отзиви от близките си, но при когото не бях ходила, тъй като смятах че е прекалено зает с много по-сложни проблеми от тези да определи диоптри за очилата ми (нещо, което отдавна вече се предлага като услуга в повечето оптики).
 
  Та, отидох до кабинета на д-р Костов в Очното отделение, записах си телефона му и му се обадих, за да си запиша час. Бях много изненадана, когато ми каза, че нямам нужда от час, просто да отида по-рано и че щял да ме прегледа, но трябвало да изчакам...
 
  За да си спестя въпросното чакане обаче, реших да дойда малко по-рано, преди началото на работното време на лекаря. Взех със себе си и децата, за да прегледа и тях. И се започна едно чакане :)... Всъщност, наистина чакахме доста. Защото, за разлика от другите кабинети, в които ми се е налагало да ходя, тук нямаше: \\\\\"Кой е на ред?\\\\\" или \\\\\"Аз след кого съм?\\\\\". Просто всеки идваше и сядаше, а д-р Костов излизаше и викаше за преглед конкретни пациенти. И, за да не бъда разбрана погрешно - не негови познати, а пациенти - много възрастна баба, водена от сина си, също доста над 50-те, бе прегледана още с идването си и бе изпратена, за да си вземе багаж и да постъпи в Отделението; обръщението към нея беше \\\\\"бабче\\\\\", докато малко по-младите жени, тези на средна възраст, бяха наричани с галеното \\\\\"майче\\\\\" (да си призная, в първия момент, като чух това, помислих, че жената, към която се обърна с \\\\\"майче\\\\\" наистина е майка на лекаря). Оказа се обаче, че това е начина на изразяване на д-р Костов, опитващ се да отпусне и предразположи пациентите си с шеги и закачки (ние бяхме \\\\\"семейството\\\\\"). Тъй като апаратурата му е в различни кабинети, при излизането от единия, лекаря задължително минаваше покрай чакащите пациенти, за да зададе въпрос на някои от тях, да успокои друг, да напомни, че след малко ще дойде реда на трети... Волен Костов дотолкова успяваше да разнообрази чакането пред кабинета си, да намали напрежението и да повиши настроението, че някак те оставяше с впечатление, че нещата, които са те тревожили, не са чак толкова страшни и плашещи, колкото си си ги мислил. В моя случай, въпреки че не отрече заболяването, накарало ме да го потърся, отдели доста време, за да ми обясни ясно, подробно и конкретно нещата, които ме вълнуват, да отговори изчерпателно на всичките ми въпроси, да прегледа децата и да ме успокои, че при тях всичко е наред.
 
  Всъщност причината, за да напиша този текст е желанието ми да изкажа благодарността си към доктор Костов за топлото му и сърдечно отношение, за вниманието и търпението му не само към нас, \\\\\"семейството\\\\\", но и към пациентите, които наблюдавах пред кабинета му. Вероятно тези, на които им се е наложило да го посетят, знаят какво имам предвид. На другите им пожелавам - дано да на им се случва, но, ако все пак им се наложи да потърсят помощ от очен лекар, да си припомнят максимата, че \\\\\"смехът лекува\\\\\" и да посетят д-р Костов, чиято професионална компетентност, съчетана с топлота, човечност и завладяващо чувство за хумор, ще ги накарат да се почувстват не просто като поредния пациент на заетия лекар, а истински важни, обгрижени и специални. Защото точно тази съпричастност към нашите проблеми е това, което поражда доверие в лекуващия лекар и това, от което имаме нужда, за да преборим отчаянието и да го заменим надежда.
 

 
Автор: Христина Ангелова    
Сподели във Facebook
 
 

Коментари


Име :
 
Коментар :
    Писането на кирилица е задължително!
 
Анти спам :

, написа: на 09.09.2015 в 08:03ч.
Аз съм чувал че често пие в работно време