PROMS

articles « Обратно в статии    

НА КАФЕ И РАЗДУМКА В МАКЕДОНИЯ

 
прегледана: 2207 пъти категория: Общество публикувана на 13.11.2014 в 12:35ч.
 
Още статии

Безспорно е, че нямаме футбол, театър и воля за борба с кучетата Безспорно е, че нямаме футбол, театър и во...
 

Каква е идеалната любовница в представите на мъжете? Каква е идеалната любовница в представите ...
 

Facebook стана причина да изгонят монахиня от манастир Facebook стана причина да изгонят монахиня...
 

ТПКИ „Добруджанка” – 60 години път от стоките за масова употреба в България до моделите за висша мода в Германия и Италия ТПКИ „Добруджанка” – 60 години път от сток...
 

Орехите – какво (не) знаем за тях Орехите – какво (не) знаем за тях

 Наскоро силистренска туристическа група, организирана от Михаил Кирязов проведе малък туристически тур из балканските страни, една дестинация, която, с малки изключения, още не е сред най-популярните. Макар да си мислим, че знаем достатъчно за нашите западни съседи, ние всъщност имаме още много какво да научим за тях, т.е. и за себе си, тъй като делим от векове една територия, известна като Балкански полуостров. Една от тези страни е Република Македонишя. През годините в Силистра краеведи и историци са твърдели, че т.нар. Добруджански въпрос е прислужница на Македонския въпрос. Оттам и всенародната жалба по този бивш край на България, където през последните 70 години са настъпили драматични, в някаква степен дори драстични изменения. Отделна е темата доколко нещата са възвратими до поносими граници, когато всяка от страните запазва правото си да настоява за своята „правда“. Макар историческата истина при подобни „спорове“ да не е лакмус за изглаждане на отношения между народи и държави, а е повече острилка за подостряне на патриотизма. И въпреки предупреждението, че езикът, именната система, традициите и манталитетът са в основата на братството и самоопределянето на принадлежността към определена етническа група.
 
  В нашата ситуация обаче дори събитието „1 000 години от смъртта на цар Самуил“ не се превърна в убедителен повод за сближаване. Това че на паметника му в Скопие името му е изписано с „о“, т.е. Самоил, а една от изходните улици е названа „Самуилова“ е само доказателство за двойнственост, каквато винаги има в страни с подобна съдба. Защото на улична табела в Охрид четеш Григор Пърличев в „оригинал“, докато на афиш на същото място името е Глигор Прличев, което е сръбският му вариант. Става дума за български възрожденец от 60-те години на 19-я век, участвал най-активно в борбата за въвеждане в Охрид на български език в училищата и в черквите, както и в тогавашна България в рамките на Османската империя.
 
  Всъщност в миналото Македония е само географско понятие от Шар планина на север до Тесалия.
 

  От няколко десетилетия обаче е и нова държава с население малко над 2 млн. души върху територия от 28 000 кв. км. В древността нейната предтеча със същото име е дала фамилиите на Филип и Александър Македонски. Достатъчен повод за мега паметници в наситения до невъзможност със сгради и постаменти център на днешната македонска столица Скопие. На фона на относителната бедност на държавата се твърди, че властта е похарчила над 1 млрд. за тях, но интересното е, че строителството в този „стил“ продължава. Включително и с изграждане на скулптурни изображения насред река Вардар, както и на колонади с паметници в цял ръст на герои от различни времена, стоящи като на пост по протежението на мостовете над реката.
 
  Любопитно е, че този град, който според тракийското си по произход име означава и крепост, е българска столица в периода 972-992 г. Макар в днешно време, по данните от 2002 г. сред живеещите близо 600 000 души 2/3 се самоопределят като македонци, а всеки пети е албанец. За сравнение – „официалните“ българи в цялата страна са под 2 000 при малко над 2 млн. души граждани на страната. Достатъчен повод надписите по улиците да са едновременно на македонски, албански и на латиница в английски вариант.
 
  За скопчани е повод за гордост, че авторът на трансформацията на късноантичната Източна Римска империя в ранносредновековна Византия – император Юстиниян, е роден в този район с името Флавий Петър Сабатий. Другата световно известна личност от столицата на Македония е майка Тереза. Индийската монахиня католичка е от албански произход и нейното име е Агнес Гонджа Бояджиу. Тя е основателка на ордена „Мисионери на милосърдието“ и е обявена за блажена от единствения папа славянин Йоан Павел II. Днес за родната й къща свидетелства единствено паметна плоча от черен мрамор.
 
  Някъде наблизо от другата страна на реката са паметниците на светите братя Кирил и Методий, както и на техните ученици – светците Климент и Наум. Първият от тях е в основата на Охридската книжовна школа – редом с Преславската един от двата главни български културни центрове през Средновековието.
 
  Днес в Охрид има над 100 църкви,
 

  от които поне 30 са пещерни, други още толкова са малки частни храмове, а останалите в реконструкция са сред примерите, че културата на една страна непременно създава спомени за запомняне. Въпрос на гледна точка и на човешка нагласа е дали споменът ще е отблясък от купол на храм или звън на камбана. А може и поглед от височината на крепост. Дори плисък на весло върху водата на Охридското езеро, съхранило 8 вида риба ендемити, забранени за улов. Понякога и на случайност при възприятието, предизвикано от дума, жест или внушение на екскурзовода.
 
  За съжаление, малко са възможностите за общуване с местното население при подобни екскурзии от типа „разходка из града“. Стига обаче и една песен, изпята от сърце и с пригласяне под акомпанимента на анонимен акордеонист насред площада от цветен мрамор в града, разположен край езерото с най-голяма дълбочина 288 м в Егейската езерна зона, разделящо Македония и Албания, с размери 30 на 15 км. Възрастта му е 2 млн. години и е по-малкият с половин милиона години брат на езерото Байкал в Русия.
 
  За днешните българи Охридското езеро е еманация на романтиката от песенника за трапеза, от който най-известната („Лихнида кайче веслаше“) е едва от 1986 г., но е сред най-запяваните у нас. Текстът се позова на заглавието на по-бавната българска народна песен „Биляна платно белеше“, също свързана с Охридското езеро. Като селище Охрид се споменава за пръв път като Лихнида, в миналото намиращо се на древноримския пътя Виа Егнация.
 
  Днес туристически хит с около 60 00 души население, някога Охрид е бил столица на Първото българско царство в периода 992–1018 година.
 

  Името на града е ефект от въздействието на околната панорама, породило у цар Самуил възклицанието „Ох, рид“. Колкото до мястото, където уж легендарната Биляна е белила платното си, сега там са останали три пресушени каменни корита и отделно един чучур, от който през лятото и есента едва тече вода, резултат от водоподаването към най-богатия град в Македония, чието население непрекъснато се увеличава. За отбелязване – водата в извора идва от 60 м дълбочина и не е минерална, което не означава, че туристът не бива да си налее за изпът или да си измие лицето. Все едно го е докоснала с длан главната героиня на песента, свързваща два народа с общ корен.
 
  Самуиловата крепост е другата забележителност в Охрид, естествен обект на внимание от страна на туристите от България. Тя се намира на най-високото място, от което се откриват чудесни панорами над града и над езерото. В миналото крепостта е имала форма на камбана. От десет години насам зидовете на цитаделата са доизградени, за да придобият вид вероятно от времето на славния български цар. Заедно с градските стени укрепителната система разполага с 20 отбранителни входни кули, както и шест градски и крепостни порти.
 
  Град Струга е отдалечен на 180 километра югозападно от столицата Скопие и се намира на 15 километра северозападно от град Охрид, на почти колкото е и граничният пункт Кяфасан за влизане в Албания. Известен е като родно място на големия български род Миладинови, от който са братята фолклористи Константин и Димитър Миладинови, автори на „Български народни песни“, издадени през 1861 г.
 
  В днешно време градът е албанизиран, но на външен вид изглежда чист и приветлив. Всъщност има ли град на вода, който да не е хубав и гостоприемен. Албанците говорят без проблем езика на държавата, което не им създава пречка в общуването. Изповядваната от тях религия е от религиозния орден бекташийя от края на 13 в. В Османската империя е тясно свързан с Еничарския корпус и е бил покровителстван от някои султани, като Сюлейман I. За привържениците му най-общо се казва, че не правят задължителните пет молитви на ден и жените не носят шамии.
 
 

 
Автор: ВЕРСИНАЖ    Източник: http://jordansilistra.blogspot.com/
Сподели във Facebook
 
 

Коментари


Име :
 
Коментар :
    Писането на кирилица е задължително!
 
Анти спам :