PROMS

articles « Обратно в статии    

НА КАФЕ И РАЗДУМКА В МАКЕДОНИЯ

 
прегледана: 2292 пъти категория: Общество публикувана на 13.11.2014 в 12:35ч.
 
Още статии

Тайните на здравословното хранене Тайните на здравословното хранене
 

Вкъщи се стресираме повече, отколкото на работа Вкъщи се стресираме повече, отколкото на р...
 

ДЕСЕТ ЗАПОВЕДИ ЗА РОДИТЕЛИ ДЕСЕТ ЗАПОВЕДИ ЗА РОДИТЕЛИ
 

В България родителите се лишават най-много в името на децата си В България родителите се лишават най-много...
 

ЮБИЛЕЙНО ИЗДАНИЕ НА МЛАДЕЖКИЯ  ЕКОФОРУМ „СРЕБЪРНА 2011” ЮБИЛЕЙНО ИЗДАНИЕ НА МЛАДЕЖКИЯ ЕКОФОРУМ „С...

 Наскоро силистренска туристическа група, организирана от Михаил Кирязов проведе малък туристически тур из балканските страни, една дестинация, която, с малки изключения, още не е сред най-популярните. Макар да си мислим, че знаем достатъчно за нашите западни съседи, ние всъщност имаме още много какво да научим за тях, т.е. и за себе си, тъй като делим от векове една територия, известна като Балкански полуостров. Една от тези страни е Република Македонишя. През годините в Силистра краеведи и историци са твърдели, че т.нар. Добруджански въпрос е прислужница на Македонския въпрос. Оттам и всенародната жалба по този бивш край на България, където през последните 70 години са настъпили драматични, в някаква степен дори драстични изменения. Отделна е темата доколко нещата са възвратими до поносими граници, когато всяка от страните запазва правото си да настоява за своята „правда“. Макар историческата истина при подобни „спорове“ да не е лакмус за изглаждане на отношения между народи и държави, а е повече острилка за подостряне на патриотизма. И въпреки предупреждението, че езикът, именната система, традициите и манталитетът са в основата на братството и самоопределянето на принадлежността към определена етническа група.
 
  В нашата ситуация обаче дори събитието „1 000 години от смъртта на цар Самуил“ не се превърна в убедителен повод за сближаване. Това че на паметника му в Скопие името му е изписано с „о“, т.е. Самоил, а една от изходните улици е названа „Самуилова“ е само доказателство за двойнственост, каквато винаги има в страни с подобна съдба. Защото на улична табела в Охрид четеш Григор Пърличев в „оригинал“, докато на афиш на същото място името е Глигор Прличев, което е сръбският му вариант. Става дума за български възрожденец от 60-те години на 19-я век, участвал най-активно в борбата за въвеждане в Охрид на български език в училищата и в черквите, както и в тогавашна България в рамките на Османската империя.
 
  Всъщност в миналото Македония е само географско понятие от Шар планина на север до Тесалия.
 

  От няколко десетилетия обаче е и нова държава с население малко над 2 млн. души върху територия от 28 000 кв. км. В древността нейната предтеча със същото име е дала фамилиите на Филип и Александър Македонски. Достатъчен повод за мега паметници в наситения до невъзможност със сгради и постаменти център на днешната македонска столица Скопие. На фона на относителната бедност на държавата се твърди, че властта е похарчила над 1 млрд. за тях, но интересното е, че строителството в този „стил“ продължава. Включително и с изграждане на скулптурни изображения насред река Вардар, както и на колонади с паметници в цял ръст на герои от различни времена, стоящи като на пост по протежението на мостовете над реката.
 
  Любопитно е, че този град, който според тракийското си по произход име означава и крепост, е българска столица в периода 972-992 г. Макар в днешно време, по данните от 2002 г. сред живеещите близо 600 000 души 2/3 се самоопределят като македонци, а всеки пети е албанец. За сравнение – „официалните“ българи в цялата страна са под 2 000 при малко над 2 млн. души граждани на страната. Достатъчен повод надписите по улиците да са едновременно на македонски, албански и на латиница в английски вариант.
 
  За скопчани е повод за гордост, че авторът на трансформацията на късноантичната Източна Римска империя в ранносредновековна Византия – император Юстиниян, е роден в този район с името Флавий Петър Сабатий. Другата световно известна личност от столицата на Македония е майка Тереза. Индийската монахиня католичка е от албански произход и нейното име е Агнес Гонджа Бояджиу. Тя е основателка на ордена „Мисионери на милосърдието“ и е обявена за блажена от единствения папа славянин Йоан Павел II. Днес за родната й къща свидетелства единствено паметна плоча от черен мрамор.
 
  Някъде наблизо от другата страна на реката са паметниците на светите братя Кирил и Методий, както и на техните ученици – светците Климент и Наум. Първият от тях е в основата на Охридската книжовна школа – редом с Преславската един от двата главни български културни центрове през Средновековието.
 
  Днес в Охрид има над 100 църкви,
 

  от които поне 30 са пещерни, други още толкова са малки частни храмове, а останалите в реконструкция са сред примерите, че културата на една страна непременно създава спомени за запомняне. Въпрос на гледна точка и на човешка нагласа е дали споменът ще е отблясък от купол на храм или звън на камбана. А може и поглед от височината на крепост. Дори плисък на весло върху водата на Охридското езеро, съхранило 8 вида риба ендемити, забранени за улов. Понякога и на случайност при възприятието, предизвикано от дума, жест или внушение на екскурзовода.
 
  За съжаление, малко са възможностите за общуване с местното население при подобни екскурзии от типа „разходка из града“. Стига обаче и една песен, изпята от сърце и с пригласяне под акомпанимента на анонимен акордеонист насред площада от цветен мрамор в града, разположен край езерото с най-голяма дълбочина 288 м в Егейската езерна зона, разделящо Македония и Албания, с размери 30 на 15 км. Възрастта му е 2 млн. години и е по-малкият с половин милиона години брат на езерото Байкал в Русия.
 
  За днешните българи Охридското езеро е еманация на романтиката от песенника за трапеза, от който най-известната („Лихнида кайче веслаше“) е едва от 1986 г., но е сред най-запяваните у нас. Текстът се позова на заглавието на по-бавната българска народна песен „Биляна платно белеше“, също свързана с Охридското езеро. Като селище Охрид се споменава за пръв път като Лихнида, в миналото намиращо се на древноримския пътя Виа Егнация.
 
  Днес туристически хит с около 60 00 души население, някога Охрид е бил столица на Първото българско царство в периода 992–1018 година.
 

  Името на града е ефект от въздействието на околната панорама, породило у цар Самуил възклицанието „Ох, рид“. Колкото до мястото, където уж легендарната Биляна е белила платното си, сега там са останали три пресушени каменни корита и отделно един чучур, от който през лятото и есента едва тече вода, резултат от водоподаването към най-богатия град в Македония, чието население непрекъснато се увеличава. За отбелязване – водата в извора идва от 60 м дълбочина и не е минерална, което не означава, че туристът не бива да си налее за изпът или да си измие лицето. Все едно го е докоснала с длан главната героиня на песента, свързваща два народа с общ корен.
 
  Самуиловата крепост е другата забележителност в Охрид, естествен обект на внимание от страна на туристите от България. Тя се намира на най-високото място, от което се откриват чудесни панорами над града и над езерото. В миналото крепостта е имала форма на камбана. От десет години насам зидовете на цитаделата са доизградени, за да придобият вид вероятно от времето на славния български цар. Заедно с градските стени укрепителната система разполага с 20 отбранителни входни кули, както и шест градски и крепостни порти.
 
  Град Струга е отдалечен на 180 километра югозападно от столицата Скопие и се намира на 15 километра северозападно от град Охрид, на почти колкото е и граничният пункт Кяфасан за влизане в Албания. Известен е като родно място на големия български род Миладинови, от който са братята фолклористи Константин и Димитър Миладинови, автори на „Български народни песни“, издадени през 1861 г.
 
  В днешно време градът е албанизиран, но на външен вид изглежда чист и приветлив. Всъщност има ли град на вода, който да не е хубав и гостоприемен. Албанците говорят без проблем езика на държавата, което не им създава пречка в общуването. Изповядваната от тях религия е от религиозния орден бекташийя от края на 13 в. В Османската империя е тясно свързан с Еничарския корпус и е бил покровителстван от някои султани, като Сюлейман I. За привържениците му най-общо се казва, че не правят задължителните пет молитви на ден и жените не носят шамии.
 
 

 
Автор: ВЕРСИНАЖ    Източник: http://jordansilistra.blogspot.com/
Сподели във Facebook
 
 

Коментари


Име :
 
Коментар :
    Писането на кирилица е задължително!
 
Анти спам :