Международната журналистическа конференция продължи с доклади и дискусии по темата на журналисти от България, балканските страни и Русия. Емоционалното изказване на проф. Милко Петров бе посветено на проблемите в медиите, които той ситуира в четири позиции, засягащи концентрацията на медийната власт и непрозрачността на собствеността на медиите, корупцията и пиаризацията, таблоидизацията и лансирането на звезди и личности, както и политическият екстремизъм. Според проф. Петров ние вървим към средиземноморския модел на медии, като Италия и Гърция. Таблоидизацията и общественият преход доведоха до свалянето на доверието у хората и на обществения престиж на интелектуалците.

За свободата на словото, корупцията в медиите и информационната война говори Надежда Ажгихина - секретар на Съюза на журналистите в Русия, член на ръководството на Европейската федерация на журналистите. Петър Йеремич, председател на УС на Съюза на сръбските журналисти, се спря на авторитета на медиите в Сърбия. Според него 44% от журналистите там се самоцензурират. Той сподели още, че приватизацията на медиите в Сърбия не е била успешна.

Не остана безразлична към проблемите на приватизацията на медиите и Драгана Чабаркапа - председател на Синдиката на сръбските журналисти. Тя нарече процеса катастрофа, защото много от медиите са попаднали в неподходящи ръце и са послужили за пране на пари или други цели. Синдикалистката съобщи, че все още не е отворен докладът за борба с корупцията в медиите, писан още през 2011 година.

Директорът на радио Варна Елица Виденова внесе положителна и свежа нотка, разказвайки какво се е случило под покрива на медията в морската столица, която е започнала да излъчва своите емисии преди 80 лета, т.е. на възрастта на БНР. Мотото на Радио Варна е \\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\"Традицията е модерна\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\" - подчерта тя.

За корените на приятелството между СБЖ и Съюза на независимите сръбски журналисти разказа неговата представителка и известен блогър в западната ни съседка Негослава Станоевич. Тя сподели, че в Сърбия върви голяма дискусия за това какъв жанр са блоговете и ролята им за печатните медии. Тя сподели, че е вече време добрата новина да стане водеща в печата. Такъв пример в Сърбия е порталът \\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\"Къщата на добрите новини\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\".

Основна тема на първия дискусионен ден на срещата във Варна се очерта синдикалната която журналистът и член на УС на СБЖ Васил Сотиров класира като най-болната. Той сравни натискът отвън върху медиите с творбата на Щастливеца Бай Ганьо.

Сотиров постави акцента върху синдикалните права на журналистите, които в повечето случаи са осигурявани върху минималната работна заплата, а хонорарите все по-често са хубав спомен. Особено са ощетени работещите в частните медии, чиито труд може дасе нарече робски, каза Сотиров. Той изрези желание колегите от Европейската журналистическа асоциация да предоставят различни документи, за да може да бъде изработен проектозакон, който трудно би бил отхвърлен от законотворците.

За синдикалните проблеми в Хърватска говори председателят на синдиката на хърватските журналисти Антон Филич. Оглавяваната от него организация настоява да бъде отменена законовата норма за наказване на онези журналисти, които си позволяват да изнасят истината в пресата.

Все повече се влошава положението на частните медии в страната, твърди Филич, и това е така, защото техните собственици реинвестират средствата на медиите в друг бизнес. А цензурата и актуалната действителност в страната влошават качеството на медиите. Филич изрази съжаление, че и на Балканите липсва журналистическа солидарност.

Форумът с международно участие е първата от 20-те прояви, с което стартира програмата по отбелязването на 120-годишнината организираното журналистическо движение в България.

През втория ден на Международната журналистическа конференция \\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\"Медии и издателски политики\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\" бе учреден Международен медиен център под шапката на СБЖ със седалище МДЖ Варна. Центърът бе създаден с участието на колеги от Черноморския и Балканския регион и е отворен за журналистически съюзи и синдикати. Идеята е да бъде подпомагано развитието на медийната демокрация, съхраняване свободата на словото и защита на правата на журналистите и журналистическия труд.

Учредяването на тази структура срещна одобрението на секретаря на Съюза на журналистите в Русия и вицепрезидент на Европейската федерация на журналистите (ЕФЖ) Надежда Аждихина. Тя увери участниците във форума, че от ЕФЖ ще съдействат със всички възможни средства за развитието на Балканско-черноморския медиен център.

Уверени сме, че този център ще допринесе за по-активното взаимодействие на журналистите от Черноморския регион и Балканския полуостров в развитието на професионалното взаимодействие; за обмяна на опит при утвърждаването на нови професионални стандарти в нашата професия; за въвеждане на технологичните постижения в медийната индустрия; за подпомагане на журналистите при изпълнение на служебните им ангажименти и пр., се казва в разпространения сред участниците във форума меморандум.

Центърът ще допринася за развитието на културния обмен между народите на нашите страни, ще стимулира изграждането на съвременна медийна грамотност на хората, ще популяризира провеждането на открита и социално отговорна медийна политика като индикатор на зрелостта на обществото, се казва още в меморандума на участниците в Международната журналистическа конференция \\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\" Медии и издателски политики\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\".

Последният ден на Международната журналистическа конференция \\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\"Медии и издателски политики\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\" във Варна премина под мотото Европейско медийно законодателство. Медийният експерт д-р Бисера Занкова сподели своите размисли за това, как би следвало да се насърчи новата медийна среда и допълни , че основната цел на Европейския съюз е създаването на конкурентен пазар за медиите. Но за да се случи това, би следвало да се приложи нов подход и създаване на нов облик на медиите.

Емоции породи изказването на Мария Антониаду - председател на Съюза на журналистите в Атина, която разказа за състоянието на медиите в южната ни съседка по време на кризата. Орязването на бюджетите им е довело до понижаване на качеството, както и поставяне под съмнение на легитимността им.

\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\"Това доведе до смут в медиите- каза тя - Много вестници бяха орязани и загубиха читателската си аудитория. Заради кризата закриха 27 издания и 3 радиа. Сред спрените беше и Националната ни телевизия. Повече от 10 журналисти останаха без работа. Но и тези, които все още работим, сме под напрежение, защото не знаем какво решават работодателите.\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\"

Наскоро отново започна излъчването на реформираната Национална телевизия, в която работят вече само 200 души. В тази връзка Мария Антониаду съобщи, че Съюзът на журналистите в Атина не приема това действие на правителството. Самата тя е била заплашвана 4 пъти заради своята борба в защита на правата на журналистите, допълни Антониаду .

След като гръцката журналистическа лидерка приключи своя емоционален разказ, по предложение на представителя на БНР Иван Върбанов участниците във форума изразиха своята подкрепа за колегите ни от Гърция и Сърбия в защита на техните права и в защита на свободата на словото.

В заключителните си думи Снежана Тодорова изрази своето задоволство от това, че е осезателно желанието на всички присъстващи да бъдем единни и да браним независимостта на медиите. От името на участниците в конференцията тя благодари на екипа на Международния дом на журналистите с управител Георги Недялков за отличната организация по време на събитието.