На втория ден от Възкресение Христово в Добруджа хората се върнаха към силата на вярата и преоткриха потънал в забрава лечебен извор. Вярващи от близо и далеч се събраха за празничен водосвет край Ангелушевото кладенче до силистренското село Срацимир. За целебните свойства на водата тук не само се разказват легенди, но и днес много хора успяват да усетят лековитата й сила.

Водосветът бе отслужен от Негово Високо преосвещенство Доростолският владика Амвросий.

Легендата разказва, че до преди век и половина на това място имало манастир с лековита вода. В манастира служел отец Ангелуш, който посрещал болни хора, дошли да се излекуват от страданието си. След време манастирът и кладенецът били разрушени и потъват в забрава. До преди 8 години, когато свещеници отново откриват мястото. От тогава всяка година на Възкресение владиката служи водосвет за здраве и плодородие, а славата на чудодейния извор събира все повече вярващи. Тези , които не успяват да почувстват целебната сила на водата днес, отнасят със себе си надеждата до идния Великден.

Още навремето село Караорман, както се наричали в миналото Срацимир, се прочува в цяла Европа с кладенчето на Ангелуш. Кой е той, научаваме от легендата. Той бил духовник и изградил манастир край Аязмото. Там били посрещани болни хора, идващи с надежда да се излекуват от болестите си

Появата на силистренския лечител се свързва с опашата звезда, наблюдавана от 18 юни до 6 юли 1861 г. Тогава до град Силистра се случва необикновено събитие - струпва се множество от хора, дошли не само от различни краища на българските земи, но и от Бесарабия, Молдова, Влашко, Сърбия и Австрия. Желанието им било да пият вода от Ангелушевото кладенче. Вероятно по това време се ражда преданието за лековития извор. Във Виена е отпечатан ликът на Ангелуш в хиляден тираж и агентът на дружеството "Лойд" го продавал по 22 гроша.

Писателят Илия Блъсков, който е бил в Калипетрово и е съвременник на събитията, заявява: " О, чудо, чудес! Отде се сбра толкоз свят и мир. То не мяза нито на събор, нито на пазар, нито пък на Джумая панаир! То свят и мир ти казвам. Паплач от хора всякаква рода и вяра. То мравилник, яйце да хвърлиш, не, но игла да хвърлиш биля, нямаше де да падне". Местността "Кулфарата", където се намира Аязмото, за кратко време се превръща в панаирно средище.

Като благочестив монах, отец Ангел искал да построи голям манастир с величествен храм и с манастирски сгради, като тия в Светогорието, та да запее там на родния славянобългарски език. Слухът за забогатяването на Ангелуш смутил населението на цяла Добруджа. И типично по български, заради човешката завист, започнал обратен процес. Така заглъхнала песента и хората от различни страни престанали да идват. Аязмото било заличено. Останал обаче споменът за него. След време изворът бил открит "наново", като над него вярващите поставили кръст, а народът в последните години почнал да го посещава.

Преди 8 години, за пръв път след отслужването на пасхалната литургия в катедралния храм в Силистра, тогавашният митрополит Иларион и свещениците отиват за пръв край Ангелушевото аязмо и благославят присъстващите и извора. Първият след 1871 г. насам каноничен Доростолски митрополит изразяваше намерение за градеж на мъжки манастир на това място, а преди известно време Общинският съвет дори дари 10 дка общинска земеделска земя на митрополията. Манастирът, макар и виртуален засега, си има име - "Воскресение Христово", а празникът му е "насрочен" за втория ден на Великден, когато според християнсктаа традиция се прави пасхален водосвет с литийно шествие на полето за плодородие.

Говори се също, че край Аязмото на Срацимир има безброй лековити билки, които говорят за силата на водата му. В местността наоколо витае спокойствие, тишина и загадъчност. И само овчарите със стадата си са техни естествени сподвижници от векове.