Превръзка ще си сложа на очите

за да не виждам ужаса край мен,

за да не гледам вече новините,

които ме разтърсват ден след ден.

Грабежи, изнасилства, катастрофи,

корупция, и празни обещания.

Бедняци ровят в уличните кофи.

Убийци не понасят наказания.

Поскъпва хляба, парното, водата...

Закотвени са детските надбавки.

Протести пред съдебната палата.

Крещим напразно "Искаме оставки!"

И после друг поставяме на трона.

Уж онзи, дето ще спаси народа.

Поставяме му бляскава корона,

а той си гледа своята изгода.

Графити паметниците красят.

Онези, дето кръв за нас проляха

във гроба си навярно се въртят,

че в името на тоз народ умряха!

Тринадесет годишни ученички

продават си плътта за кока-кола,

разхождат смело късите полички

и целият им свят върти се в "Мол-а".

И мразим вече нашата родина,

забравяме, че някога преди,

именно тук, не в пустата чужбина

живеели са нашите деди.

И на летището, с билет в ръката

и с майчините сълзи, за из път,

в чужди земи отиват ни децата,

уверени, че към добро вървят...

Сърцето от безсилие ме свива...

Но стискам зъби, да не стане лошо-

на лекар в краен случай се отива!

(не е като по времето на Тошо).

Не дай си Боже нещо заболи те-

ще срещнеш сто навъсени гримаси,

освен ако не си добре с парите...

(вълци ги яли всички сиромаси!)...

И следва тук прогнозата за времето-

студено ще е, и ще превали.

Земята наша май ни носи бремето-

разтърсва се от плач и я боли...

Превръзката си сложих, но уви!

Картината в сърцето ми остана.

И питам вас, за да се промени

срещу кого, за Бога да въстана?