Отмина и Илинден. На практика сме във втората половина на лятото. В нашата календарна традиция е известно "противопоставянето" на Илинден и Атанасовден. Kато дни, фиксиращи съответно "средата на лятото" и "средата на зимата". Симетрично разположени, те бележат двете точки на най-високото и най-ниското положение на съзвездието Плеяди. На Илинден те са във върхово положение преди изгрев Слънце, а на Атанасовден са във върхово положение след залез Слънце. Свети Танас трябва да изкачи Световната планина, за да повика лятото, в което е "царуването" на огнения персонаж свети Илия.

Ден след Илинден 2011 г., село Кранево. Отминал е средният летен ден. С температура около 40 градуса. За да отговаря на огнеността на светията, господар на летните небесни стихии, гръмотевиците и градушките. Според Уикипедия, "това поверие е чуждо на православната ни вяра и църква, и е изцяло езическо; в православието Светиите се възприемат като горещи молитвени застъпници за народите и за отделните хора, като винаги предстоящи пред Светия Божи престол". Празникът е минал, както и горещината. Облачно е, а морете се е ширнало спокойно като добруджанска угар. Посетителите на някога най-силистренския курорт ги няма на плажа. Както липсват и някогашните ни лагери.

"Кранево 1" пустее, обрасъл в буренак, а преди 20 години кънтеше от детска глъч. Въпреки мизерията в бараките и липсата на големи пространства за игри край тях. Пилоните за знамената са самотни и тъжни. Насреща международният детски лагер мамеше с лъскавината си, огледана в русите коси на полячета и русначета, на унгарчета и германчета. Инцидентните срещи с тях край лагерния огън за някои оставаха спомен за цял живот.

"Кранево 2" също е в миналото. На негово място след реституцията на земята преди почти две десетилетия има изградени няколко 4-5-етажни кокетни хотели. Впрочем, Кранево отдавна не е онова село, на което единствено морето му бе интересно. Само малкият луна-парк и будката за продажба на "студен сироп" напомнят за миналото. И главната улица уж е същата, но по нея са разположени 5-6 модерни супермаркета, дузина ресторанти и дискотеки, както и безброй магазини за сувенири. А някога се радвахме на 2-3 вида картички и на почти никакъв избор от "нещо за спомен". Няма го и лятното кино, в което се ходеше под строй, но кой в днешно време гледа филми на "бял екран", след като има чалга-дискотеки, работещи почти денонощно. Уж за големи, но май повече за "малки" любители на нощни удоволствия.

Иначе пътят през трънаците до плажа е все така дълъг и прашен. Достатъчен, за да разтъпчеш оскъдната, но вкусна столова храна от някогашните "окръжни пионерски лагери" на Търговище и Разград, запазени във вида си от 70-те години на миналия век. Децата обаче са от друго поколение, което не означава автоматично, че са по-богати от предшествениците си, за да си позволяват всичко от богатите сергии.

...Плаж в намусен летен ден. Момиче, покрито с хавлия, чете книга. Момченце рови в пясъка, за да гради замък. Двойка възрастни германци, хванати за ръка, топят нозе в спокойните вълни на морето. Ром с естествена мургавина крачи важно в очакване да продаде няколко пакетчета семки "Хулиган". Недоспала едрогърдеста сервитьорка съзаклятнически смига, с надеждата да останеш в заведението поне за едно кафе. Млад масажист очаква клиенти пред бунгало - масажьорна. Група русначета прехвърлят несръчно волейболна топка над прокъсана мрежа. А в далечината вечната "Албена" мами с архитектурата си от преди 40 години. Подобно на песен на Маргарита Хранова от преди 30-40 години:

"Нека да остане, нека остане твоята Албена в мен,

моята Албена в теб, нашата Албена в нас!

Нека да остане, нека остане твоята Албена в мен,

нашата Албена в нас, във нас!"