Ето какво ни написа Иван Савов, ученик от 10а клас, ПМГ "Св.Климент Охридски" за преживяното от групата на гимназията в "По стъпките на Таньо Войвода":

"ДЕН ПЪРВИ

Ранното утро на 30 май. След като се събрахме зад сградата на общината, нарамили обемисти раници, с разноцветни спални чували в ръце и с усмивки на лице, се качихме в отредения ни автобус. Г-н Йордан Колев ни изпрати и ни повери знамената, а за заместник-ръководител ни беше назначен г-н Аврамов.

След около един час, вече леко разсънени, се намирахме в Тутракан. Походът беше официално открит край брега на Дунава, пред паметника на Таньо Стоянов.

Оттам всички походници потеглихме с маршова стъпка. При паметника на Васил Левски срещнахме актьора Веселин Плачков, който ще се превъплъти в ролята на Левски в новия игрален филм за Апостола на свободата. В този ден започваха снимките и в Тутракан.

Коленичихме пред още няколко паметника в града и се отправихме към село Пожарево. Там бе инсценирано слизането на четниците на брега на Дунава (17 май 1876 г.) и тяхната клетва.

В 11 часа при Антимовското ханче се проведе първият преглед на маршовата и патриотична песен. Спечелихме поощрителна награда, но не планирахме да се предадем. При ханчето ни чакаше и обядът ни.

Отново се качихме в автобуса.

Минахме през редица села - Търновци, Стефан Караджа, Веселец, Иван Шишманово, Свещари и навсякъде бяхме посрещани.

В 17,30 часа се намирахме в град Исперих, където се проведе вторият преглед на маршовата и патриотична песен…

Нощувахме в бунгала, някъде в резервата Сборяново. Тук ще представим кратък разказ в рими за нашите преживелици през тази нощ:

В БУНГАЛОТО

Припкат мънички крачета

по леглата, по паркета;

и цвърчат с ужасен глас,

искат да набарат нас.

Ала имам под ръка

здрава дъбова дъска

и с едничък удар май

ще размажа туй и край.

И застанал в тишината

чакам тая твар позната,

стиснал във ръка дъската.

А бунгалото се люшка

в разразила се вихрушка

и стените са пробити,

с плесен, мъх и кал покрити.

Дъжд вали кат’ из ведро,

в хижата се вий хоро...

И тогава тока спряха...

Ний, застанали под стряха,

с ярки мълнии осветени,

чакаме във ъгъл сврени...

Най-накрая се спасихме!

Във бунгалото се скрихме.

Тихо капе от тавана,

там дъска е закована....

Катерици, пеперуди,

плъхове и жаби луди,

мишки, скрити в тъмнината

чакат удар със дъската.

Дъжд вали и не престава,

още малко ни остава...

И стаени в бунгалата,

ний дочакахме зората!

Интересна нощ беше…

ДЕН ВТОРИ

В 7 часа автобусът ни потегли към село Малък Поровец. Следваше преход през резервата Воден. Все още валеше и затова облякохме дъждобраните, които ни бяха изключителна полезни и предната нощ.

В село Острово ни бяха подготвили програма на закрито и тъй като метеорологичните условия не позволяваха преход през местността Палашча, на сцената се проведе импровизираният конкурс "Острово търси таланти", в който всеки желаещ имаше шанса да се изяви пред публиката.

По-късно, в село Побит Камък, станахме свидетели на залавянето на Стефан Николов Завалията - възстановка, представена ни от местни жители.

Спряхме в село Топчии и при паметната плоча на гара Разград. В самия град, докато се настройвахме психически за третия преглед на песен и маршова стъпка, видяхме г-н Колев, който ни беше настигнал, за да встъпи в длъжността ръководител.

Всички групи се строихме в началото на разградския парк, пред паметника на Христо Ботев. Оттам отидохме на площада пред мавзолея. След песента и временния неуспех, вечеряхме, а после се изкачихме нагоре, по безкрайни стъпала, към извисилия се наблизо хотел.

ДЕН ТРЕТИ

След като посетихме Сеново, Кривня, Ветово, Цар Калоян, Костадинец и Захари Стояново, направихме преход през Коджа хендек. В края на прехода позаситихме глада си с едно агне, което, според ръководителя на похода - д-р Кънев, беше оставено от башибозука, който побягнал щом ни видял.

Посетихме село Садина, където беше и официалният обяд.

След кратък отдих в селото, продължихме през Ломци и Кардам до град Попово, където ни очакваше г-н Николаев, който също се превърна в наш ръководител.

Широкият площад на град Попово - последният преглед на маршовата и патриотична песен, последният ни шанс…

И така, със "Боят настана" и тежка крачка, завоювахме второто място!

Прекарахме известно време в Попово, а вечерта отпътувахме за село Светлен, където момичетата и момчетата нощуваха съответно в училище и в читалище.

ДЕН ЧЕТВЪРТИ

2 юни. Сутринта посетихме параклиса "Св. Борис I" и паметника на В. Гарашин. В местността Припека беше инсценирано сражение на четата, състояло се на 26 май 1876 г., в което бил убит Гено Гроша от Котел.

Отправихме си към Керчан баир - мястото на последната битка на четата. В подножието, край паметната плоча, беше представена възстановка на смъртта на Таньо войвода (27 май 1876 г.), който се спуснал срещу потерите и в ръкопашен бой съсякъл 6 души, преди да бъде убит, за да може четата да се спаси. Въпреки това повечето от четниците били заловени.

Изкачихме Керчан баир. В 12 часа се намирахме пред паметника на Таньо войвода, когато прозвуча сирена и последва едноминутно мълчание. Бяха поднесени венци…

Достигнахме крайната си цел.

Походът беше приключил."