Пътуване до Брюксел и посощение на Европейския парламент и Европейската комисия спечели 26-годишният политолог от Силистра Виктор Цветанов, в момента студент по право в Русенския университет "Ангел Кънчев", благодарениие на свое есе на тема "Свобода или сигурност". С него той участва в конкурса със същото име, а наградата е осигурена от Европейския парламент чрез евродепутата Кристиян Вигенин от Коалиция за България. Виктор е от младите българи, живели и работили две години в САЩ, но предпочели да се върнат в родината си, за да продължат професионалното си развитие. Въпреки житейските изгоди в най-бедната страна-членка на ЕС.

Какво написа той в есето си, дало му възможност да отиде до "сърцето на Европа", както наричат столицата на Кралство Белгия?

Вече двадесет години се борим за свобода. Или може би за сигурност? Кое е по-важно? Да имаме възможности за реализация спрямо индивидуалното ни усещане или да се откажем от правото си да вземаме сами решения за себе си, заради желанието да защитим живота и имуществото си. Как можем да имаме сигурност, ако нямаме свобода, ако нямаме властта да защитим себе си и близките си. Защо трябва едното да е за сметка на другото? Вярно е, че животът е непрестанно вземане на решения. Вярно е, че животът е компромис. Защо за нас, българите, нещата винаги трябва да са черно-бели? Защо никога не можем да намерим правилното съотношение между желаното и възможното?

През всичките години на прехода слушам как България е една демократична и правова държава. Почти винаги като чуя тези думи, изречени от самодоволен човечец, застанал удобно в кресло на телевизионния екран, се чудя той наистина ли си вярва, или си мисли, че аз му вярвам. Ако бяхме демократична и правова държава нямаше да имаме дилемата дали да жертваме свободата си в името на сигурността си. Да, в България има закони. Проблемът е, че контролът върху спазването на законите е поверен на институциите, които ги нарушават. Ако мога да се израза съвсем образно, "надяваме се лисицата да опази кокошарника". Тук много хора ще опонират, че всъщност контролът за спазването на законите в нашата родина е поверен на съдебната (независима) власт. Защо ли не ми става по-сигурно от този аргумент?

За да бъдем правова и демократична държава законите трябва да се спазват както от мен, така и от държавния апарат, който е призван да осигурява сигурността ми. Същият държавен апарат, на когото плащаме заплатите. Не съм съгласен да разпитват съседите ми дали у нас идват хора на гости, колко често се случва това и т. н. Не съм съгласен ДАНС да ме пита дали наистина съм се подписал в някаква подписка. Не съм съгласен да следят трафика ми в интернет. Не съм съгласен да ме подслушват. Не съм съгласен да бъда третиран като престъпник. Не съм съгласен държавата, в която живея и която обичам, да ме кара да се чувствам като нарушител на закона, без да съм го сторил.

Действията на репресивния апарат на общо основание не носят сигурност. Точно обратното. Докъде се простират правомощията на "службите"? Къде е границата? Какво ще стане, ако държавният репресивен апарат реши, че след като незаконно ме е подслушал, проследил и проверил, има право да се самопокани у нас? Какво се случва, ако след проверката се окаже, че някой държавен служител е намерил за уместно да ме покани да пиша обяснения защо съм казал нещо в някой форум? Това ли е свободата? Това ли е сигурността?

Изумява ме позицията на някои мои съграждани, които са готови да се откажат от правата си, за да могат да се чувстват защитени. От какво и от кого ще се чувстват защитени? Нали, ако дадем в ръцете на държавните служители такава неконтролирана власт, винаги ще се намери повод да ви "дръпнат" за обяснения. Нали затова искаме да живеем в държава, в която да има върховенство на закона. Нали искаме да няма субективизъм, да няма шуробаджанащина. Единственият начин да постигнем това, е да спрем да мислим как да прецакаме държавата, как да минем метър и да започнем да изпълняваме функцията си на граждани. Граждани с мнение, с позиция и с права. Сигурността е основна функция на държавата. Основна част от обществения договор, която сме делегирали на държавни органи и институции. Полицейската държава не е нещо, което някой би пожелал за родината си. Искам ясни правила. Искам законови гаранции, че репресивната машина на държавата ще се използва срещу граждани, за които има данни, че са нарушили закона, а не срещу всички на общо основание. Само така ще се чувствам свободен и сигурен.

Защо трябва да ме поставят в положение да избирам между водата и въздуха? И двете са ми нужни. И сигурността, и свободата са неразделна част от функционирането на държавата. Не може нито без едното, нито без другото. Идеята е да има равновесие. Разликата между лекарството и отровата е в дозировката на веществото. Не мога да приема, че собствената ми държава може да ме третира като престъпник и да следи всички мои комуникации. Няма да приема обаче и закононарушители да избягват наказанието, което се предвижда като санкция в закона.